Държа сняг във шепи. Тъй искрено бял
и мечтая, мечтая да се гмурна във него,
разпилявайки преспите самота.
Снежинки се стапят по мойте уста
и ме пълнят със вкусове нежни. ...

Хайде да си облечем луксозните парцали и да си обуем излъсканите галоши. Толкова сме красиви и разядени. Нека да си завиждаме и да се мразим, та това е толкова благородно. И то е облечено с толкова лукс и мизерия. Не е ли хубаво всичко това?! Толкова сме подли и мили един към друг. Живеем като в при ...

Обърнах очи към небето
и казах му, че искам
аз за теб да съм луна.
Но то обърка се горкото
и каза ти, че съм звезда. ...

Съчувствам на денонощния труд на Съдбата.
Пред всяка наша врата да се преоблича
и да мени настроението си според сценария,
който ние сами сме написали...

Сърцето, превърнато във плуг,
измъчва се, в гърдите яд напира,
аз не съм, а друг,
измества ме и пак загубвам си кумира.
Уви, надежда няма за мъката ми сладка, ...

Подкупен съдник бе на моята душа,
пепел хвърли ми в очите,
издигна ти бесило за мен и любовта,
превърна в прах мечтите
Изгарям в пламъците на чужди грехове ...

Не видях очите ти
и вече знам,
че няма да ги видя.
Взривени са мостовете,
а мътната вода отми ...

Такава
Аз обичам не изгрева,
а огряните от лъчите му цветя.
И не обичам аз дъжда,
а в полята нежните капчици роса. ...

С безразличие да ме погубиш
05.11.2008
Избродих всичките тежки пътеки
по твойте стъпки, никъде не стигах,
и ходейки по пътища не леки, ...

За първи път
ще ти простя,
че закъсня.
Целият огромен свят
да застане между двамата, ...

Дори не си свали обувките -
влизайки нощес при мен.
Смехът, прегръдките, целувките -
тях забравила ги бе.
Само за да се простиш със всичкото, ...

КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО
НЕ ПАДА...
Тъй казваше някога моята баба:
"Круша далеч от дървото не пада!"
Чак след молитва разчупваха хляба - ...

Отиват си от нас приятели,
а дирята все по-дълбока е,
докато сърцето още пулсира,
в него нещо глухо вехне и загива!
Отиват си от нас приятели, ...

Целуни ме като за последно.
Нека никога да не забравя този миг.
Да бъде нежно... съкровено.
Откликни на моя вик...
Целуни ме, нека да потъна във забрава. ...

Генерална репетиция направих,
костюм, декори - всичко проверено,
хапчета достатъчно набавих,
и побързах - няма много време.
Скоро ще се върне той... ...

БОЛКА - от Мари Горанов
Разлюбила си ме - това показваш ти,
а аз за таз любов се борих вечно!
Разлюбила си ме - това ми казваш ти,
а аз единствено в любовта ти вярвах! ...

Р А З Д Я Л А
Нервно отключи входната врата на апартамента. Бързаше да пораздигне дрехите си, които тази сутрин захвърли тук-там, отвори прозореца да проветри стаята.
След час той ще е тук. Сърцето й се изпълни с нежност, която прерасна в тревога. В последно време той бе много променен. Унило се опр ...

ДУШАТА МИ
Душата ми е - погребение.
На смъртния си одър в немощ вие.
И сама сред лицемерие ехидно
проси и проклина помирение ...

Дръпва струни в сърцето ми
страстна китара...
Всеки тон, всеки звук аз усещам във мен,
как по вените тича
и кръвта ми влудява, ...

Прости ми, Любов!
Аз не съм те предавал.
На парчета да късат
не ще позволя!
Добра с мене беше ...

Когато химикалът затанцува
по листа бял, под такта на сърцето,
мастилените букви щом изплуват
като мъниста от словесни колиета,
щом подредени в наниз уникален ...

В ОЧАКВАНЕ НА ВТОРНИК
Като дете очаквам всеки вторник
да дойдеш, мила, пак при мен,
но бавно времето минава,
едвам се нижат ден след ден. ...

С ръка опипвам слепите стени,
с надеждата пролука да открия.
Превръзката върху избодени очи,
неусетно е залепнала по мярка.
Така се сливат мрак и светлина, ...

Отражения 17
Някои хора живеят безгрижно ден за ден, докато други живеят само за да натрупат богатство.

и аз
като принцесата
със скъсани
пантофки
излизам ...

Грешка
Попива в мен отрова,
не помага храмската подкова.
Грешка.
Попива в мен отрова, ...

Животът няма нужда от сентенции, сложно обяснени,
а от едничката, проста думичка любов.
А мен все слънца горят ме.
Ще сменя туй обръщение.
Ако трябва, ще му казвам черна дупка. ...

Изречени...
обречени,
сами да се скитат по тази земя...
Пустошта -
унищожава всичко, ...

Задруга
Смъртта покани го на вечния си бал,
с верен кавалер цяла вечност тя танцува.
В ритъма на такта вееше се черният й воал,
в тандем за злото, лудо пируваха двамина! ...

Изкуствени цветя
Календар самотен, на стената закачен,
гледащ празно към масата с трохи,
останали след обяда от разговор лишен.
Без думи от лицата във сълзи. ...

Колко сте глупави.
Колко малко ви трябва.
Колко в мечтите си вярвате.
Колко обичате да гледате птиците.
И колко не виждате колко е трудно. ...

Пострадала...
Ранена тежко...
Не съм!
Залъгвам се!
Усмихвам се! ...