Superstar
Where you from, how's it going?
I know you
Gotta clue whatcha doing
You can play brand new, to all the other chicks out here ...

Аз там бях и те видях...
така красива си стоеше,
светлина в теб открих
и всичко истинско си беше.
Показах ти какво е в мен, ...

Освен
усмихнати мъже
в живота има и
профани,
особено ...

Превъзмогнах ли ВИ... или само сънувам?!
Притъпиха ли се чувствата разни, нараних ли ги,
изтръгнах ли ги, затрих ли ги, може би?
Мразят ли ме, избягаха ли, изгоряха ли в ПЛАМЪЦИ ОТ СЪЛЗИ?
Изоставих ли ги, изгоних ли ги, забраних ли им да ме имат? ...

Като деца изгубени в гората
се търсиме отчаяно в нощта.
Да се спасим със теб от самотата,
започнахме най-старата игра.
Изграждаме илюзии от пясък, ...

Тъги
Давя се във собствените си сълзи,
нещо в мене крещи,
нещо душата ми гори..
Не заслужавах ли и аз да имам мечти... ...

Моите стихове
20-та авантюра
Моите стихове написани тъй късно,
че надали ще ме вредят с поетите.
Май тоя Милчо от трамвай е блъснат, ...

Самота
Нощ е... тишина.
Пуста стая, мрак и самота...
питам се, защо ли тъй луната
се усмихва във нощта? ...

Не ме разбираш, наранен си!
Защото смяташ, че ме обичаш!
И дори сломен от хладността ми,
не спираш в обич да се вричаш.
Каква ирония, проклета - ...

Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...

Есенно е в моето сърце.
Есенно небето причернява.
Есенни листа навред летят.
Есенна гората пожълтява.
Есенният листопад във мен ...

Остави ми следа, остави ми следа,
да те търся с надежда във дните,
остави ми една, остави светлина,
както птица в небето прелита.
Остави светлина, остави ми, Любов, ...

От цяла вечност спят комините
на захарните къщички в съня.

Болезнено е, когато в миналото се рееш,
болезнено е само привидно да се смееш,
болезнено е в мечти да пееш,
а след това да ги зарежеш...
Болезнено е, когато времето искаш да върнеш, ...

Не град, а цяла вселена.
Пловдив душата ми взе.
Градът е създаден за мене.
Градът със любов ме обзе.
В сърцето ще нося навеки ...

Когато чувстваш се на дъното,
загърната в безмълвна самота,
докосни с длан отраженията в тъмното,
създай си сам пламтяща светлина.
Когато си затворен в крехката си същност ...

Прах
Усещаш ли спомена...
вътре в душата си?
Търсиш ли чувствата...
пропити с коварство? ...

Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...

Разкъсваш ме.
Като звяр избягал от клетка,
парче по парче се храниш
с душата ми, голата, с тялото кърваво.
Ненаситен си. ...

Бог беше доволен, разкърши снага и протегна ръце. Схванатите му от изпипване на детайли пръсти изпуснаха още няколко светкавици в космоса и се отпуснаха. Почувства безметежния покой с наслада от свършената работа. Жълтото слънце приятно топлеше тялото му. Погледът му в унес се зарея по вселената, ко ...

Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...

Боби вече е голям,
лази по земята сам,
думички в захлас реди,
но иди го разбери...
Хвърля новата играчка, ...

Стоиш пред огледалото.
Сякаш се виждаш за първи път...
А в ръката ти - чаша.
Пълниш я с вода.
Вземаш кутийка, пълна със заблуда, отваряш я като кутията на Пандора. ...

ЖАБОКЪТ ПРИНЦ
Аз бях жаба.
Но нацелувах принцесата -
и се превърнах в принц!

... А стълбите не водят до звездите.
И ниското е твърде вкоренено
в зародиша ми на човек. (Не птица.)
Навярно липсва още малко смелост...
През нощите крилете ми набъбват ...

Магична любов
Виждам те,
че пак трепериш.
Все търсиш
доброта, с която ...

Жива снимка
Вятърът в косите влиза
и прекрасно ги развява.
Погледа надолу слиза,
мига завинаги остава. ...

Усъмва поредната
мрачна сутрин.
Поредната безсмислена
мечта потъва в
миналото. ...

Ко Та Рак ритми реди,
по тъпан дрънчи,
Кух Че Реп с гайда върви,
тя здраво пищи.
Тез двама музиканти ...

Голямото сбогуване
... на най-голямата ми болка
Започна се... голямото сбогуване
на две сърца, които се обичаха,
на две души, от завистта погубени, ...

Не можеш да ми подариш вселените
Ще си отида
в скитане по тебе.
А ти ме разболя
и си замина. ...

Дъждът облачно мляко цеди.
Оплел е земята във мрежи.
Хората-риби в мътни води,
мрежите искат да срежат.
Във кален потоп тънат души. ...

Перфектна е във своята лъжа:
умело се преструва, че обича,
а просто си играе със плътта
на някого, когото ненавижда.
Защото и харесва да е зла, ...

Ако само знаеш
колко те обичам,
няма да стоиш там
изправен в безкрая.
Няма да цупиш устни, ...

С тези устни това тяло прелиствам облаците и това безпокойство
кафе сряда любов или събота каквото и да е мога да преглътна
с водораслени ръце да те обвия и да се смея с гръб мога
след завръщане от нощният бар олекотена неонова
сълзите да настаня в свивките на бедрата си ...

Днес ще те обичам повече от вчера.
За в бъдеще... по-силно от преди.
Ще те оставя да си идеш, после пак ще те намеря,
защото имам нуждата да ме обезличиш с очи.
На пътя ми заставаш, как да те подмина? ...

Живеел в древна, приказна страна
един владетел - мъдър и достоен.
Идея на живота му била
на всяка мъдрост да намери корен.
Обграждал се с прочути мъдреци, ...

От много студ усмивката ти горчи...
В зори се будиш, разпилян,
със сърце преляло от мечти,
а в очите ти - една болна самота,
сякаш си сънувал... мен! ...