Когато я няма,
звездите умират,
самотна загива нощта...
Дъждът се излива,
всеки път щом заспива, ...

То се събуди...
То се събуди, разтърка очите си. Протегна се. Изведнъж очите му се обляха от много силна, ярка светлина. То отвори първо едното си око, но не доби представа къде се намира с него. Отвори и другото. С премигвания и полуотворени очи огледа помещението. Светлината беше много силна и мно ...

Беше прекрасен летен ден.
Пчелите жужаха загрижено, птиците пееха някакъв си техен неразбираем канон, непокорното слънце заливаше земята с жарките си лъчи, а Слон Че се разхождаше из полето в близост до Мало Вуково и събираше полски цветя в кокетно букетче, което възнамеряваше да занесе на прекрасна ...

Т ъ ж н о м и е
Тъжно ми е, че ме лъжеш,
а аз ти вярвам!
Тъжно ми е, когато
чакам на вратата ти ...

Когато тръгнеш да събираш в шепи
от всяко цвете капчици роса...
Когато с пръст ти нарисуваш на небето
най-пъстроцветната дъга...
Когато, застанал под дъждовния облак, ...

Буря,
водоливниците се разчупиха под безмилостния напор на водата.
Скулптурът излезе глупак.
Създаде играчка за прищевките на силите,
наместо техен аватар ;) ...

Днес няма да заплача - говори си,
от думите ти няма да боли.
Бездушието може да убива,
бездушието може да гнети...
Обичането беше рана ...

Пеперуди пърхат в твоите очи
и примамлива нежност ме тегли.
Скрит във ласките от лъжи,
друга мечтаеш - не търсиш мене.
Аз съм! Поеми дъх и ме виж. ...

В това дъждовно и приказно красиво време бях излязъл малко по задачи и да се омешам със света. Ръмеше леко и вървях по една оживена софийска улица, а коремът ми натрапчиво напомняше, че не съм ял от петнайсетина часа. Така се озовах в маргиналното пространство на ръба на тротоара под едно дърво с дв ...

Безкрайна синева,
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата, ...

Отново съм сам в мрака,
само самотата и отчаянието са с мен.
Жадувам за нечия добра и ласкава дума,
но единствено воят на вятъра отговаря.
Единствено природните сили са тук, ...

Залогът
От известно време усещаше, че Лора съсредоточено го наблюдава и това го караше да се чувства все по-дискомфортно. Тя му беше дъщеря и той, разбира се, я обичаше, но в нея имаше нещо, от което на моменти се страхуваше. Дали беше болезнената й прямота или предизвикателната язвителност?
- Татко ...

Връщах се от работа. Трябваше да съм на смяна до шест, но шефката имаше рожден ден, почерпи ни на обяд сладкиши и кола и ни разреши да си вървим у дома.
Денят беше прекрасен. Пролетта навлизаше в разгара си и аз вървях усмихната, с леки стъпки като момиче. Минах през Женския пазар и си купих букетче ...

Първокласници.
Раменете им са приведени
от раниците първокласно.
+ + +
Есенен дъжд. ...

Укротих ураганния дъжд -
летен, зрял, ненавременен.
Откъде-накъде този мъж
моя свят с абордаж ще превземе.
Извинете, бях вече ...

По земята мечтите си разсипах
и пътечка оформих си от тях...
По нея плахо тъгнах и опитах
от радости, сълзи, надежда, смях.
Със времето увереност натрупах, ...

По пътя на мъдростта!
Мъдър съм, казват.
Събирах мъдростта с годините,
но дните отлетяха,
изгубих по пътя роднините ...

Ако някой ден ме срещнеш,
просто си ме подмини,
ненужни обяснения недей да даваш,
а по пътя си напред продължи.
Не искам да ме нараняваш ...

Хей, щастие, къде си?
Покажи ми светлината!
Но не онази – крайнотунелната,
а тази горе в небесата!
С очи затворени ще тичам, ...

Да можех да открадна
само миг от вечността,
горд властник да му стана
и в мъката, и в радостта.
Да чувствам, че владея ...

Шофьор да си
на днешно време,
не се ядосвай
хич да нЕ ти дреме!
С мерак си карай ...

Есента на живота ми чака тихо на прага...
Помъдряла и истинска не е сън,
а раздяла.
Може кратко сбогуване
със миражи и пясъчни кули... ...

За теб... не поете, с нежност!
Самотна под дъждовното небе
гледам птиците, забързани на юг.
Ето, че една... до мен долете,
на дланта ми кацна... тук. ...

МЕЧТАЯ СИ ЗА СЕКС СЪС ПОЕТЕСА
Със такава обич си мечтая,
как ще дойдеш в топлата ми стая,
роклята ще смъкнеш във краката
и ще се наместиш във кревата! ...

Днес минах покрай Първа градска. Валеше силно и по стъклото на тролея се стичаха мръсни капки дъжд. Пътувахме малко повече от 10 минути и през цялото време се чудех защо не работят тези лъскави машинки за продажба на билети и за чий чеп са сложени. Ама това друга тема.
Като минахме от там, ме заблъс ...

Сърцето силно тупти,
туп-туп, туп-туп,
душата нежно шепти,
тук-тук, тук-тук,
очите пращат лъчи, ...

На Хал Че се движеше с повишено внимание, защото в последно време двамата му учители Кух Че Реп и Дърт Пън се опитваха да го завратват малко по-често от обикновено (в повечето случаи неуспешно). Че се чудеше какво ли ги мъчи.
Пън и Реп се се разхождаха в гората, прехвърляйки си една манерка почти пъ ...

като се изплъзва живота
в петък
посипи корените на луната
(ако изобщо има такива)
с две части сряда ...

Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, ...

Искам да крещя, защото
ще се пръсне моята глава.
Нещо гърлото ми стяга
с менгеме, и стяга, стяга,
а няма кой да го спре! ...

до болка сме познати.
Различен път вървим
и сме непознати.
Познати Непознати
не е игра на думи само. ...

Поспри, че вече притъмнява
и езерото сънено мълчи.
Поспри сред дъхава тинтява,
сред летни весели треви.
Поспри и с обич се заслушай, ...

Аз тръгвам...
Ти оставаш...
Вечна дилема...
Улица към Дома...
Път като Път... ...