Парче, направено за ден. И не зная към кой стил да го причисля. Събрахме се с един приятел и се роди това.

Разпилявам чувства и трепети,
не осъзнавайки енергията тяхна,
измисляйки нереални перипетии,
измъчвайки се тайно от любов да вехна.
Не насочил правилно стрелите любовни, ...

Отражения 24
Живей така, че да не се страхуваш да отвориш входната врата, когато се звъни.
Георги Гълъбов

Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...

... Значи хич си нямам представа кой ме запозна с нея. Стара история, но още ми държи влага и като си спомня, започвам да се дърпам без причина и да се озъртам неспокойно в някакъв параноичен стрес, сякаш непрекъснато очаквайки да ме сполети нещо непредвидено. Е да, няма да си кривя душата - хубавиц ...

Съдба
Живеем понякога,
живеем по малко,
живеем за миг от мига.
Обичаме рядко, ...

Всички пътища вече пребродих,
всички тъмни пролуки обърнах.
И ще нося венеца си трънен.
Тръгвам пак.
Пожелай ми сполука! ...

Разхвърлях се в пространството,
като дим се разнесох.
Опуших човешки души,
признах и сто истини.
Сърдечна и откровена, ...

Аз съм жената
с бялата риза,
която
с много
финес ...

Аз пак се родих
Така или иначе, Аз се родих,
нямаше кой, не написа ми стих,
виех, плачех не бях никак си тих,
изобщо казано, щом се родих. ...

Полунощ е.
И вали.
Жена.
Изпълнена със страст.
И луна. ...

Поглед - в началото бе само това;
Усмивка - приятелството почвало с това;
Прегръдка - и зароди се любовта;
Целувка - и пламва в нас страстта;
Тревога - защо те няма през деня; ...

Живеем на Земята,
в която сме създадени.
Във срещи и сбогуване
боли ни и се лутаме.
Днес заедно пътуваме, ...

Защо направих тази стъпка,
защо от пътя си се отклоних,
защо побързах в раната си
аз сама да бръкна,
защо това си причиних. ...

>>> Стъпвам на леден бряг,
>>>
>>> а той топи се и оставам сам като сирак.
>>>
>>> Леденият бряг сега е море, преливащо в мрак, ...

Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.
Във град с витрини тротоарни, ...

Дали да те забравя или, може би, не?
Дали за теб да страда моето сърце?
Дали да те обичам или да те мразя?
Не зная, но в сърцето като очите си те пазя.
Мога ли да прося час по час любов? ...

*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...

Вече не ме интересува
Не, вече не ме интересува.
Върви, прави каквото знаеш.
И на ранен не се преструвай,
зная, че за мен нехаеш. ...

Не те искам, а те жадувам.
Не те отричам, а те презирам.
Не мога да ти откажа -
прекалено съм слаба.
Не мога да те прегърна - ...

Безкрайност и време се сливат в нашия ад,
измислен и създаден да бъде просто свят.
Безгрешие и грях се преливат в нас,
чака ни всички на смъртта глухия глас.
Безверие и вяра жадно плуват в уплашени очи, ...

Представи си... идеален свят. Не! Невъзможно е! Знам, че това ще ми отвърнеш. Няма да го оспоря, защото е самата истина. Реалността стана ужасна!Постоянно ни се натрапва колко тежък е животът. Всеки е забързан в делничния ден да свърши своята работа. Така настървени и бранещи своя хляб като рицари к ...

Не знаеш, нали?
Вчера видях те,
видях твоите очи,
в дома си прибрах се
и тихо заплаках... ...

Приятел ти недей предава
и винаги помни,
до тебе той ще е тогава,
когато трудност се яви.
Мястото му във сърцето ...

Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...

Обречено
Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук. ...

Къде в света на
понятията
остана
думата
Живот?

Без теб
Без теб душата ми вика и стене
и чака своя път живота да поеме.
Ти остави ми само болка и гняв.
И болката в омраза се превръща, ...

Тя сяда на пейката. Косите и
се разбиват в бялото чело.
Неузряла жена, прецъфтяло момиче,
с огледални зеници,
в които слънцето е добре дошло. ...

Дилема
Искам образа ти в щрих да уловя,
погледа ти плах да разгадая,
походката ти грациозна ме пленява...
Какво си ти, прекрасно цвете мое? ...

Понякога нещата просто се случват,
но в повечето случаи самите ние ги предизвикваме.
Хвърляш въдиците и чакаш,
самият ти вече си налапал стръвта
и слагайки маската на безразличието, разказваш вицове, усмихваш се ...

Небесна нежност
в нечии очи...
и милост
в душата
на дете ...

Снегът е вълшебно огледало,
превръща всичко грозно и сиво,
в нещо нежно и красиво!
Думите ти са като снега,
истината грозната и свирепа, ...

Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениални ...

Стоя сама на скалата и чакам сълзата...
Чакам с болезнено желание
и търся упование в смъртта.
Жена лежи безпомощна, стене, крещи,
но изходът е вечността. ...

Полулъжа, полуистина... полустих...
Получих писмото.
Интернетно... Бързо...
На светещ монитор.
(Как се променяме, Господи...) ...

През дългото
безмълвие на дните
и след
мъгливи настроения,
душата ми- ...

In Another Life
I have known you my whole life
When you were ten, you said you'd make me your wife
Eight years later you won me over
Just as I took the world on my shoulders ...

Да се нараним запоследно....
Знам,
че не е правилното
решение,
но не намирам друго... ...