Вдъхновено от
"Един от 100 миража е оазис" - ria
Пустинен вятър разпиля очите ми
на сто страни - да търся любовта ти.
И литнаха, прашинкови, сълзите ми. ...
В добрата длан на невъзмездието
заспивам опростена. И сънувам,
как съм добра със всичките си грешки,
най-вече с теб. Със паметта за лудост
и за неволното, прието лично ...
Ще ти разкажа за себе си приказка.
Няма принцове, няма принцеси.
Но съдбата ми тъй бе орисана,
че убиваше всички копнежи!
Гарван черен над мен бе застанал. ...
Готова съм да те прегърна
и пак да се отрека от таз раздяла.
Дори да се налага да си тръгна,
на нашето приятелство не слагам края.
Ще бъда винаги до теб, ...
Къде съм тръгнал?
Виж, нощта е хубава.
Знам, че ненавиждаш да говориш през деня.
Светлината ти докарва главоболие.
Недей да искаш да ти вярвам за безизхода. ...
Провокирано от стиха на Валери Станков "Момичето, което спи до мен"
Момичето, което спи до теб,
в съня си приказен нарочно се изгубило,
прогонило задъхания ден
сред джунглата на град недружелюбен. ...
ДРАЗНОДУМЕН ТЪЛКОВАТЕЛ
NB!
Ако ползвате този тълковател, не го приемайте сериозно, а закачително. И повярвайте, че авторът не би могъл да има някого предвид, защото не ви познава - това са просто негови хрумки.
Закачително - обратно на "заканително" т.е. не заплашва, а си го търси.
Двусмаслено - дво ...
СПИН или синдром на придобитата имунна недостатъчност е раната на двадесет и първи век. СПИН е заболяване, за което няма лек. СПИН е диагноза, която „подписва нашата смъртна присъда". Вирусът на СПИН унищожава защитните ни тела. Една настинка, дори е пагубна за човек, носител на този вирус. СПИН е „ ...
От намек не разбирам. Аз съм радост,
не ме тормозят твоите проблеми.
(Макар и да присъствах на парада,
отразяващ трезво тежкото ти бреме.)
Не ми е нужна гръмка кулминация. ...
Очаквах те и тази нощ... напразно,
не се завърна, не остави знак.
Дойде тъгата, прегърна ме талазно,
пропи се в мен лепкавият мрак.
До спомена се сгуших в тишината, ...
Защо погледнах те отново във очите...
Защо забравения номер изнамерих...
Защо си спомних за сълзите...
Защо раната зараснала отворих...
Тъжно е за втори път да губиш нещо, ...