ЧУВАШ ЛИ...
Чуваш ли тихия ромон
на пресъхналите думи
по напуканите друми,
на сърце, без стон ...

Изсъхналата ябълка на двора,
надвесена над глухата пътека,
пропита е със сенчеста умора
смолиста доза, давеща утеха...
В ликото ú се нищят тихи рани, ...

Щом настъпи
безразличие
и морето спре
да се вълнува...
В тъй досадното ...

Умри!!!
За вчера, за онзи път…
Умри!!!
В пепел се превърни.
Кътче в ада си поискай... ...

За теб
Прости, че бях добра!
Раната е зейнала сега.
Обичам те - това не е шега.
Сънувам те и ставам ведра. ...

Стоях и гледах образът ти смътен
и ножове се забиваха във мен,
мигът на щастието, стъклен,
се счупи в онзи черен ден...
Разяждаш в мене свободата, ...

Сега след като разсъждавам от позицията на зрял и мъдър човек, ми се струва, че копринените чорапи не са чак толкова важни. Не, че съм се отказал напълно от тях, не нищо подобно, но просто вече не са най-важното нещо в живота ми (поне засега). Та, като заговорих за копринени чорапи, се подсетих са е ...

- Този фиш печели петица - каза Пешеходеца и за доказателство остави хартийката на масата.
Останалите скупчиха глави над цифрите. В ъгъла на кръчмата, високо до тавана на специална стойка бе поставен телевизор. Екранът му меко проблясваше в полумрака на помещението. В долната му част се виждаха изте ...

Спешно е!
Да отворя отново очи.
Да ги хвърля навън -
там където бушува животът.
Обезсмислих се някак. ...

Здравейте! :) Това ми е първото произведение от както се помня. :) Никога не съм си мислила, че мога да напиша нещо такова, но мисля, че стана. :) Знам, че съм едва в началото и имам още много да се уча, но в течение на времето и това ще стане. :) Надявам се да Ви хареса. :)
Вярвай ми...
Вярвай ми, ...

Син роден на слънца и на стихии
с душата на дете, поет, мечтател,
увлечен от незнайна орисия
да се надбягва с палавия вятър.
В родината ни свята вечно влюбен, ...

Ах, мис Фърли беше впечатлително очарователна личност... Защо мис? Може би защото отказваше да признае четиримата съпрузи, макар и не хронологично... Защо Фърли? Защото успя да оплете в лепкавата си паяжина истински граф на Фърли.
Мис Фърли беше неизбежната кокетка, неподправеното лошо настроение за ...

Всичко трябва да е лесно!
Нямаш дразнител, няма ме мен.
Притисната до стената, на тясно,
реши проблемите за един ден.
И смяташ, че можеш тъй, лесно, ...

Случайно или съдба беше,
но те срещнах за втори път
и влюбих се.
Знаех, че разстоянието е голямо,
но любовтта ми бе по-голяма. ...

Нощ.
Очаквах го с трепет. Появи се.
Дяволът с черния нож.
Ето че впива нокти в горещото ми тяло.
С целувка изпива жизнените ми сили. ...

На теб посвещавам тази моя песен,
на теб, животе чудесен.
На цвета, що мирише нежно,
на мириса, изгубил се безследно,
на псето ми в краката, ...

Измръзнали са тези въпросителни,
с които перфорирах всички истини,
превърнати от тебе във спасителни
ковчези, запечатани с измислици.
Накара ме да вярвам безотказно, ...

Животът ми - алея от цветя,
недей да сееш тръни и бодли,
защото боса аз вървя
и може да ме заболи.
Душата ми - притихнало море, ...

Като малка татко ми разказваше
за град голям, от старо време,
Драговец, така се казваше,
още в шести век строен е.
Руини от него днес останали, ...

Последната сълза се стича
и чувствам болка в нощта,
луната пак на тебе ми прилича,
на моята единствена несбъдната мечта!
Лицето ти ме кара да мечтая, ...

Обречен "дует"
(съавторско)
И тази сутрин аз... във теб се будя.
Така приятно мрачно е във твойта кожа...
И аз така те искам и... се чудя: ...

Пресъхна реката:
юлски горещници.
Мушички, по-дребни от точка в писмо,
кръжат край водата -
лилави от нежност - ...

Тъжно ми е, искам да крещя...
тук, на листа ми е тясно.
Както и да е... не мога да те обвиня,
че друга е на мойто място.
Ти не едно писмо написа, ...

Наказах теб... но себе си убих,
направих го... докато чаках,
поредните ти думи заглуших,
унищожих, разпръснах мрака.
Сега съм с теб, макар и нереално, ...

Когато загубиш душата си,
тогава ще знаеш цената й.
На Дявола евтино даде я,
защото те плашела - святата.
Когато ти вземе душата, ...

- Ох, Кате, престани! Виж настръхнах цялата, ще припадна от тези страшни неща. Слушала съм за такива истории, но все си мислех, че са пресилени. Украсени от разказвачите им. Сега от твоята уста звучат като сбъднати кошмари. Действително ли е възможно да има чак такива изверги? Ако не ми го разказваш ...

... Тя бягаше през храстите с луда скорост... бягаше, бягаше... и макар да се препъваше дотолкова, че да се залюлее... за миг не помисли да спре. Гонеха я... Ако забави дори за малко, рискуваше живота си...
Минаваше паркове, тихи улички, множество тротоари... мина през какво ли не... тъмнината не я ...

Копнежномила, трогваща поезия -
че всеки ред поемаш със възторг.
Очевидно сбъркала във свойта теза,
че душата ми е гнил затвор.
Отровнобързи, парещи желания ...

Някои тук са много важни,
придобили жалка власт.
Със книжле, малотиражно,
критикуват във захлас.
Компетентни са по всичко ...

ВЪЛНОЛОМ
Душата ми е кипнала вълна,
която пътьом дните ми помита.
Не се страхувам аз от тишината -
приятелите в нея ми са скрити. ...

Една мисъл ме прободе и започна да пулсира в главата ми, да ме държи будна, докато най-накрая аз вече не издържах и не реших да напиша нещо по въпроса.
Станах посред нощите, сложих кривите очила и в стаята озарена само от светлината на компютъра започнах да мисля за... любовта. Какво всъщност предст ...

Обичам те
Обичам те - сякаш викаше сърцето лудо в мен...
обичам те - и желая те силно всяка нощ и всеки ден...
обичам те - дори когато правиш така, че да боли...
обичам те - и зная, че обичаш ме и ти!!! ...

Аз съм пак онази
Вгледай се в очите ми -
огледало на душата!
Там съм пак онази -
същата. ...

Вечерен здрач
Оранжева мътилка закри далечината,
припламват и угасват планински върхове,
събрали в пазвите си топлината
на дрезгави вечерни часове. ...

По тебе подлудя снагата ми.
Научи се неистово да люби.
Да бъде грешна - за разпятие.
И да е праведна - за Чудо.
Очите ти излъчват мълнии. ...

Тъмни и страховити облаци криеха слънцето и не позволяваха да надникне към българските земи вече трети ден.
- Това е твърде лош знак – промърмори мрачно хан Телериг, докато гледаше втренчено черно-сивата завеса на небето, като че ли очакваше нещо да се появи оттам.
Но природата, като истинска майка, ...