Фея приказна лети
в ангелски прашец обляна,
със руси като слънцето коси,
лети от вятъра отвяна.
С очи прекрасни гледа тя, ...

‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...

Да си играеш със сълзи,
толкова ли, демоне, обичаш,
че разплакваш винаги души,
мислейки се за всесилен?
А ти си просто жалка твар, ...

Разказвай ми, обичам да те слушам,
когато всичко е притихнало, заспало...
Очите ми до твоите са сгушени -
в тъмното, под лунно одеяло.
Говори ми, търся пак ръцете ти... ...

Между нас стоят и дните, и часовете,
дори и минутите стенат с нашта болка
и разкъсаните мигове прокудени...
Така разделечени, ние сме безпомощни
и плуваме в океана на времето. ...

Дъх на цигара,
вкус на вино.
Луната скита пръсти
на твойта кожа по загара,
провряла ласки хладни ...

Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...

Спри се, момко,
дъх ми не остана
по горите тъмни да те гоня,
че тежи ми, пустата душата,
спреш ли се, ще ти открадна коня. ...

с обич към Него
Подреждам масата за теб
във вечерта,
а на облака в окото
бурята се засълзява. ...

Казват, времето лекува. Казват, всичко ще се заличи,
ще изчезне, както вълните отмиват написаното на брега.
Казват, болката отшумявала, както торнадо след буря.
А защо мен все още ме боли, защо все още се чете написаното
в душата ми, защо времето не го излекува, защо все още кърви. ...

Пролетта дойде пак...
нощите станаха топли и приятни
за самотниците клети и нещастни!
Нека скитаме, братя... по съдба...
Наши са нейните обятия, ...

Опитах да ти пиша, но не можех...
Опитах да заспя, но сънищата не идваха.. .
Опитах да те забравя, но спомените се завръщаха...
Каквото и да правя, не мога да те забравя!
Защо ме остави? ...

Не се ли мъчиш душо моя
от огън болка и сълзи
не се огъваш и под зноя
на милион незбъднати мечти
Не се предаваш и не коленичиш ...

Ще си направя птица
за каквато отдавна мечтая.
Тишина - от лястовица,
от орела - безкрая,
от славея - песента, ...

С А М О Т А
Сама съм.
Когато обичам,
когато намразя.
Като стомна пробита. ...

Студена съм, но красива.
Млада съм, но нещастна.
Рози красиви, бели като на сватба.
Но усмивките липсват в тази картина прекрасна.
Теб те няма - а в мен разцъфва пролет. ...

Млади, стари,
жени, деца
всички тичащи нанякъде, за нещо
бързащи за ''своите неща''
и аз една от всички тях, ...

Отново...
Прах от сълзи полепва в мрака,
времето - движи се като тъга,
спомен нежен при теб ме чака,
южен вятър подухва в своята игра. ...

Ти все си същият - такъв ще те запомня,
усмихнат, малко тъжен, колеблив.
Оставил празнотата на живота си,
обърнал гръб на всичките злини.
В очите ти - онази скрита светлинка, ...

"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...

А някои са ходили в Чикаго...
Отривали са гръб в небостъргачите.
Измервали са тет-а-тет мащабите,
а вероятно са и предполагали,
че техните наследници след век ...

Уж владеем думи да избираме
имаме нормални сетива,
а защо така не се разбираме?
(Кой ще отговори на това?)
Някъде дълбоко е причината. ...

Цигарата догаря в тъмнината,
а вътре изгаря бавно душата!
Като отрова злобна
впива се вътре като дума прокобна!
Изпива нежно силите ни ...

"Леността - сестра на размислите волни."
Пушкин
Детинска радост в мойта гръд напира
и в мозъка ми ражда се отново.
Душата ми покой намира ...

По залез
слънцето-самотен рокер
със фара си ме заслепи.
С предчувствие за лудост
и надежда за спасение ...

Това е история за несподелена любов...
Много сълзи, малко любов,
чуствата опитваш да забравиш,
а не можеш...
често се питаш защо те боли...? ...

Липсва нещо важно,
но за теб едва ли има значение.
Едно име и ден
- Аз и моето опрощение.
Ти винаги ще знаеш това, ...

Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да ...

Б а л е р и н а т а
Високо, високо... още малко...
Балерината изпъна снага като тънка струна, повдигна се на палци, съсредоточи се, събра в една светла точица мисъл, съзнание, свръхсъзнание... сля себе си с безкрая, потъна в дълбините на всемира и започна своя танц... Танц на движение, мелодия, разк ...

Не стреляйте!
Не среляйте по местния поет
и той е като пианиста в бара.
Да свириш фалш и пееш със фалцет
е като да те хванат в изневяра. ...

Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...

Защо ли те срещнах? Защо?
Защо ли се доближих до теб? Защо?
Защо ли се влюбих в теб? Защо?
Защо са тези въпроси? Защо?
Защото разбрах - не си като другите. ...

Открий най-ценното
в този свят лукав -
сърце, което те обича.
На цветната дъга
и свежата роса ...

Аз съм твоето хапче горчиво,
което преди сън изпиваш.
Едва, едва ме преглъщаш,
но иначе коя ще прегръщаш?
Аз съм кошмарът ти мощен, ...

Не се събудих сутрин знаменит,
дочул през сън часовника да цъка,
а всичко съм постигнал с упорит
и кръстен труд, с непрекипяла мъка.
Иван Николов ...

палми причудливи
с корони екзотични
от земи примамливи
непознати и далечни
назъбени контури ...

Трудни са чувствата,
в прашни следи...
И все по-големи
те могат да бъдат,
ако допускаме някога - ...

Останал сам, ще ме потърсиш
в добрата песен на щурчето,
във залеза, до болка кървав,
прегърнал с нежна страст небето,
във всяка влюбена сирена, ...