* * *
Душата ти, когато плаче,
а пръстите от стискане болят,
когато си сама сред здрача
и спомените в сЪлзите кървят... ...

В очите ти не искам да гори
страхът от близката раздяла.
Не искам в тях да се таи
на обич пепелта изтляла.
Не искам като уплашена сърна ...

"Смъртта, тя е неизбежна - рано или късно тя идва. Тежко е, когато изгубиш близък човек, тежко е, но трябва да го преодолееш." По този начин ми говорят хората около мен. Ти си отиде завинаги от този свят, отиде си и никога повече няма да се върнеш. Даже и да искаш, няма да можеш. Сега всички стоим о ...

Очите ми ме молеха да ги затворя... да заспя...
Те казваха, че колкото и да съм виновен, сънят ми е
необходим. И докато давах оптимума от себе си,
се взираха в теб - в лицето, косата, очите ти...
Сянка, изтъкана от пламъци, ледената фигура на ...

Кратък дъждостих от угаснали мечти,
не знам сега къде съм, но кажи ми ти,
от болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак.
Няма светлина в този кух тунел ...

Животът никога не губи
във битката си със човека.
Притиска го със лапи груби,
но път му дава. И пътека.
Животът е един спектакъл, ...

Той за живот
прекрасен копнееше,
но сега на
бесилото висеше!
И в неговите ...

В сладка дрямка са потънали мислите...
Тревогата - нежно пропъдена.
Спомените отдавна изтрити...
Днес съм поканила само усмивките!
Затъжила се бях по светулките, ...

На всички, които са останали живи...
Страшно ли е или тъжно?
Две мъртви деца вървят по пътя към училището. След тях още две и още две. Вървят по напукания път, под голите клони на дърветата. Нито една тревичка не украсява сухата пръст, нито едно цвете не нарушава безжизнената пустинна сивота. Само и ...

Роб съм, сам признавам
и роб ще си остана.
Роб в света свободен,
аз се принизявам.
Роб - Защо ли искам? ...

Как мразя това, което съм. Как се опитвам всеки ден да съм по-добър човек с всички около мен, а те все повече да ме тъпчат. Иска ми се просто да не съм
това, което съм - един добър човек. Искам ми се да не подтискам злобата си някаде вътре в мен, защото колкото повече я подтискам, тя толкова повече ...

Мисли
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...

Модерен свят
Стелят се над облачни купове наслоени
лепкави пушеци и смрадливи пáри.
От влагата на Земята са те напоени.
А влакове пристигат в своите гари. ...

На артистите, с преклонение и любов! Бъдете живи и здрави!
Благодаря ти, Таничка (vitaniya), че ме подсети за този ден. Благодаря и за вдъхновението!
Със вас животът
ни е цветен -
като дъга небесна, ...

Надявах се...
Да те открия някъде,
там, между редовете
на онзи... недописан стих.
Мастилото изсъхнало е вече, ...

НАПРАВИХ ОТКРИТИЕ!
РОДИ СЕ ЗВЕЗДА!
... ЗАЖИВЯХ...
... ЗАСИЯ...
НЕ ВЪВ ЗВЕЗДНИ МИРАЖИ ...

Заобиколен от лицемери,
той търсеше еднакъв...
Но очите запустели:
"Шанс останал ли е някакъв?"
Крачи, крачи и не спира, ...

Кралица
Волна, смела, бърза,
без задръжки и спирачки,
любов търси и намира,
надежда дава, подарява. ...

Тъмна, лепкава мъгла,
струи от болно сърце,
умиращо и оживяващо,
единствено за теб.
Кръвта в кристали се превръща ...

Жажда
Абдулрахман Акра
-------------------------
Розови капки глезени от бриза
Валят от облак висок и красив ...

И слънцето залязва
пред очите ми,
и две врабчета
борят се пред мен.
Лудуват патици, ...

Много често сънувам,
че майка ми още е жива,
че аз съм й на гости в бащината ми къща.
Тя иска при нея завинаги да остана,
а ме чакат децата ми във втората ми родина. ...

В тази нощ погледнах към звездите,
за да намеря едно лице, което обичах.
Взирах се сред звездите, за да те намеря,
но уви, само една сълза отрони се от моите очи!
Липсваш ми така, както никога досега! ...

Гняв,
породен от тъгата в проклятието.
Гняв,
но смекчен от кръста на разпятието.
Гняв, ...

Какъв чудесен ден -
от слънце осветен,
зеленина, цъфнали цветя -
каква хармония!
Невероятна красота ...

И ето - сливаме се пак пред нощната луна.
Аз ставам ти, а твоят образ отново е жена.
Жена - невинна, чиста и добра,
каквато аз никога не съм била;
с коси от вятър, очи - две звездни езера ...

Сутрин, ставайки, погледни през прозореца,
усмихни се на Слънцето...
Ведър ще бъде денят ти!
Отваряйки очи... виж тревата,
погали я с поглед. ...

Ти и Аз
За минутка за мен се замисли!
Как тихичко пошепвах твойто име Аз
и пак, огряван от слънцето, мисля си за нас.
Празнотата наш приятел е - нека бъдем неин враг. ...

Когато някой ден си отида
от света ми тук, на земята,
в красива птица, която полита,
ще се превърна, ще долетя непозната.
Ще догоня мигове изминали ...

Може би беше луда, може би светът полудяваше с нея. Чувстваше се все по-концентрирана, все по-разсеяна, тъжна, щастлива. Хиляди мисли нахлуваха в главата й и нито една от тях не се задържаше задълго.
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...

Поезия! Великата любовница...
По вехт шаблон и щипка нова страст,
очаква чужди сЪлзи да й светят,
а нейните сълзИ - да й простят.
Нахранена от раните на другите - ...

не плача
(вече)
от вчера
(вече)
без думи ...

Душата ми за теб агонизира...
Не казвай нищо... Въздухът трепери...
ЧестОтно любовта във нас стопира
на разума два, три-те децибели...
Най-лесното е да те провокирам... ...