Почувствахме мига потаен
сред вихъра на бурята.
Попаднахме в свят незнаен
със докосване за двама.
В меките ти, топли длани, ...

Когато остана сама, за теб често се сещам,
обвит си в топла мъгла, очите ти в тъмното срещам...
....
Имаше нещо в теб... късче познато...
пленително ухание и самородно злато. ...

Нашата любов е тъй невъзможна…
Тъй болезнена… и тъмна… като нощта…
А на лицето сълза тревожна,
се сипе като чакан дъжд в пустинята…
По вените нашата любов тече… ...

Раче Осмокраче
по цял ден плаче.
Смеят му се във водата всички
рибки, попови лъжички.
И на сушата му се присмиват. ...

Скрих незарасналите рани
зад безброй заключени врати.
Много двойници оставих
да плачат по изгубените си мечти.
Скрих и всички свои болки, ...

Ако бях оставила отвън
сянката ти да студува в мрака.
Щях да очаровам нечий сън,
който от години ме очаква.
Щях да омагьосам нечий глас ...

Брожението на поета
Душата на поета броди гола
в сияйните полета на света.
Тя скита, вие се в небето
и следва всеки порив на сърцето. ...

алено червена болка
бледо синьото небе ме поглъща
думите ти отекват в съзнанието ми
песента на твоята душа
звучи с цялата нежна красота ...

В мен е доста често кално,
покрито с чужди фасове,
безцветно, но флорално
със следи от глухи пасове.
По пода мъртви ембриони ...

>>> Чух
>>> как розите,
>>> от едри капки натежали,
>>> изплакаха.
>>> Не. ...

Мразя нейните коси - по-светли от слънчеви лъчи!
Мразя нейното лице - тъй ангелско и чисто!
Мразя нейната душа - тъй спокойна и магична!
Мразя нейното сърце - защото то обикна те!
Мразя всичко в нея - кожата и, аромата и, ръцете и - ...

Пак съм влюбена. Може би се лъжа най-вероятно. Сигурно не. Та всичко започна в една църква. Когато стъпих там, ми беше отвратително. Всичките тези стари хора, мотащи се насам-натам ме изнервяха. И тогава, докато си проправях път между тях, съзрях него. Един прекрасен, сякаш идеал. Едни къдраво кесте ...

Малките часове на нощта вече се изнизваха. Влажният паваж на тротоарите в малкото градче мълчаха и сякаш чакаха да чуят нещо. Луната срамежливо се криеше зад тъмните облаци и почти не огряваше улиците, докато тих дъждец ги мокреше.
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...

"Расскажи мне, скольких ты ласкала?
Сколько рук ты помнишь? Сколько губ?"
Сергей Есенин
"И много други" -
жалко, че са много, ...

Какво пък, ще остана проста,
нима не са си те добре...
Ще погреба таланта, способа
и ще се отдам на сивота.
Ще ги предам на поколенията, ...

Когато пак съм уморен,
ела ти, моя мила,
стопли ме в трудния ми ден
и дай ми твойта сила...
Когато пак съм уморен, ...

(пак от тефтера на Деса Поетеса)
Стара къща, калдъръм, чардак,
здравец в китен заден двор.
Любими мой, не се чуди, а пак
засаждай в мене своя… бор! ...

Не ме е страх от мрака.
Ще те последвам там,
за да ти кажа: Още те обичам...
Не беше просто вятър,
в косите ми повял, ...

ХРОНИКА НА ЕДИН ПОЛЕТ
12.05
Пътуването със самолет е високо и интересно занимание, едно малко, летящо в непосредствена близост до облаците общество, обединено от общата посока и добре, дори учтиво прикриван страх от големи пропадания и катастрофи. Екипажът е сред най-уважаваните и компетентни в свет ...

Нощем само
Пиша стихове -
нощем в съня си -
душата притихнала
вятър понася. ...

Аз вече съм се уморил
да спя тези сънни нощи.
Аз ще живея в свят
на мрачна светлина.
Това е моето послание към всички, ...

***
От три лета причаквам да се съмне.
От девет порти капе кървав мед.
Пред устните ти вятърно да гръмне.
А спомените да заспиват в лед. ...

Пореден ред
С поредната водка болката убивам,
остава само тъпотия,
небрежно - поредната жена избирам,
в прегръдките и за малко ще се скрия. ...

По Валери и М. Равел
Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда - като нежен лебед. ...

В тази нощ с пълна бяла луна
по невидима звездна пътека
бавно скита се мойта душа,
без да търси ни глас, ни човека.
В тази топла нощ, пълна с мечти, ...

КРИВА ПАЛАНКА I
Краят на горския път беше дръглив и обрасъл. Сплетените трънливи клони не допускаха никой до порутените стени на бившия хан. А стените му бяха с цвета на келявата гора наоколо - на места обрасли с бръшлян, а на други с оглозгана от времето мазилка.
Под нея се бяха озъбили издялани ка ...

Имах среща с Майкъл в кафе „Джуулс" в Нюкясъл. Бях отишла по-рано, това беше навик още от началото на журналистическата ми кариера. Той се появи точно навреме. Бивш военен, не забравяше своите навици. Другото, което правеше впечатление у него, бяха белезите по лицето му. Постарах се да не се вглежда ...

Пробуждане... задъхване... измама...
Коварна болка в измамен стих.
Повяхналото и лъжовно щастие ме призовава,
провира се и провокира ме да съм железен щит.
Острието на лъжата ме прободе ...

"Поне за туй да взимаше заплата!..." -
Мърмори майка пак след своя син.
"И днес ли пак ще си трошиш главата!?" -
Претръпнала, жена гълчи любим...
А той мълчи. С усмивка тъй позната ...

Среща
Запомни ли
едно бистро на гарата
и две все още влюбени очи?
Димяха изоставени цигарите ...

Ехото на чувствата отеква
в празното пространство на душата.
Мислите са облачета леки,
пръснати от шепнещия вятър...
Питам се в просъница: коя съм? ...

Днес се загледах в един мъж на моите години, работещ в нашата фирма, мисля като счетоводител. Той бе с черен панталон, черни обувки с цип (обърнах внимание точно на това, защото обувките с цип ми се струваха досега несериозни) и с риза на големи вертикални раета. Обещах си да ходя на работа така тов ...