Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...

Душата на поета
Крилете си тя иска да разтвори -
душата ми, о, музо, вътре в мен -
да полети към златните простори,
да се прости със сенчестия плен. ...

О, пролет - Божия промисъл ли си,
спускаш се дълбоко във душите ни!
Блеснал бисер си, подхранван от сълзи,
свят, прегърнал музика, мечти!
Пламнала любов - безсмъртна, ...

И тази нощ не мога да заспя.
Лежа и още мисля в тъмнината.
В ума роят се хиляди неща,
говорят ми безмълвно в тишината.
Прозорецът отворен е, а вън ...

Изпълнението е мое, надявам се да ви хареса... записът е правен преди 2 дена :)

04.04.08г.
Живях във тоз пожар голям -
една съдбовна и гореща нощ,
но хубаво ми беше там
в нежния, страстен разкош. ...

Раздяла...
После спомен и копнеж...
Раздяла...
Жълта роза и далеч...
Последен поглед – ...

Видях...
във полето
кончета млади
да тичат...
и все от тогава ...

Обичах те! Това болеше...
Дните ми се къпеха в сълзи!
Душата жалостно крещеше
и тази мъка още ми тежи!
Обичах те! И раната остана ...

Изстрадах всяка сълза,
паднала от твоите очи.
Сбъднах несбъдната мечта,
колкото и да боли.
Наруших заветни правила, ...

До влажните ми устни се докосна
нежен полъх
на вятър.
До тръпнещите ми ноздри достигна
подлудяващ аромат ...

Зад лицето с усмивка сърцето кърви...
безпомощно, безмълвно... без да може да се защити...
Очите го прикриват и не показват
голямата тъга, а когато са самички, те плачат
през нощта! ...

Играя си с думички,
красиви,
нежни,
цветни.
Редя ги като пъзел ...

Неизвървели
пътя си
до хляба
житни зрънца
са дните - ...

Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...

С мак в ръката,
богинята Церера е благословила Земята:
"Свещени да са брака, децата, полята!"
Кръвта на всички воини, пролята,
в цветовете на мака сякаш е влята! ...

Заспивам - а съм още твърде буден
и зениците пропити са от кръв.
Намерих се - погребан и ненужен,
прекалено труден - в тази моя плът...
Грешник - а съм още твърде вярващ ...

Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...

Спомняш ли си птичката - с душа, обвита в страх, с копнеж към свободата? С мъничко сърце, побиращо любов голяма? С мечти да полети и винаги да бъде в Рая? Отлетя... Остави само дирята по пясъка, която морето заличи. Остави спомените да бледнеят, с надеждата,ч е винаги ще е свободна. Не бе една,с лед ...

Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...

Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих, ...

Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...

Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...

* * *
И днес така - от пусто в празно -
се ла ви!
Не чакам разрив.
Просто не върви. ...

І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка. ...

КУЧКА КОРПОРАТИВНА
Изтъкнато високомерие,
лустросано - наперчено,
внушаващо сляпо покорство
и безусловно превъзходство. ...

> Усещам те в уханието на дъжда,
>
> спрял дъха на вятъра в прегръдка нежна.
>
> Заливаш лицето ми с водопади емоции ...

В косите скриваш капки стон,
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева ...

Прераждане
Кучето бе легнало напреко
на улицата. Точно по средата.
Приличаше на парцалива дреха,
захвърлена при бързане от някой. ...

Докосвам те с най-нежното в душата си.
Рисувам светло всеки миг със теб.
Морето ще ти каже с необята.
Открий гласа ми в неговия стих.
Във изгрева пулсира твойто име. ...

Двигателят
мълчи задавен –
Животът се съпротивлява.
Не корен,
метастазно бурен – ...

В ъгълчето на очите твои
блести издайно нещо мило.
И колко красота
сред пропасти, завои,
има в мъжката сълза, попила ...

Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога, ...

Срещнах те толкова късно, едва сега,
ала от мен да те отнеме иска злата съдба.
Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,
за миг няма да спра да плача.
Всички до една ще събера ...

Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена, с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня. ...

ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...

* * *
Кокалите бели са до... камък,
в юмруци стиснати до скъсване,
в зениците му... няма пламък,
очите му - червени са до пръсване. ...

Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, ...

Тревожно сърцето ми бие сега,
натежава в очите малка сълза.
В душата прокрадва се тихо страхът,
не иска да мисли, че ще дойде мигът
да броди отново тя в самота ...