ЗИМА В БАНСКО
Зима, а в сърцата свежа пролет.
Две планини небето подпират.
Много хора дошли да забравят умората -
в зимните дни топлина тук намират. ...

Сърце родолюбно вече зове
и утре площад ни събира,
народ един, осъден на измяна,
София ще събере зовящи промяна.
И горда, и вярна на наши деди, ...

Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.
Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.
Смазана от болка и тъга, ...

Изсъскай! Като че ли те е страх от слънцето.
Изкряскай! Като че ли мъчи те зората.
Изпискай! Като се протягаш на разсъмване.
Извикай! Като гаснеш в светлината.
Изчезвай! Като бясна и прокудена. ...

* * * *
(По Прощално писмо -
на Габриел Гарсия Маркес)
Ако знаех, че когато се връщам,
няма вече тук да те намеря, ...

Слънцето изгря
с лъчите на любовта
разцъфна пролет:)

Когато пак си уморен,
недей заспива ти, мой мили!
С целувка ще те наградя
и ще ти дам от мойте сили.
Когато пак си уморен, ...

Вече беше тъмно и студено. Мъглата беше обгърнала всичко наоколо. Виждаше се само безкрайния прашен път, който сякаш водеше към нищото. Натали крачеше едвам-едвам, пребледняла от страх и студ. Наблизо тя различи силуета на изоставена стара сграда висока 3 етажа. Влезе вътре и плахо се огледа. В кори ...

Пустиня
В кладенеца на човешката надежда
спуснах кофата на една мечта,
навих въжето на копнежа,
извадих празна лъжа. ...

Когато нощем изгубиш вярата в доброто, когато светът се откъсне от дланите и тихо си отиде от теб, когато животът изгуби дирята ти сред хаоса от желания, тогава тихо погледни към звездите и виж моя силует. Блед като сянката от "някога", блуждаещ като отхвърлена комета, сам като нощна птица... Поглед ...

Накарай ме да искам да живея!
Накарай ме със устни по гърба!
Аз искам в тебе да изтлея,
накарай ме да бъда на ръба...!
С очите си на светло ме събличай, ...

Защо?
"Защо?"- се питаше голямото дете,
"Защо родителите постоянно спорят?"
За какво то не можеше да разбере,
един с друг тъй горещо те се борят. ...

Среднощна разходка
Не знам дали заглавието ми трябва да бъде „Среднощна разходка” като се има предвид, че в големия град в 21.00 часа е още рано. Градският транспорт още е на линия, макар че трябва да имаш много време за губене, ако седнеш да го чакаш. Или това, или да си будист и да изпаднеш в дълб ...

Хубава е моята Родина,
ненагледна - моята Земя
и небето, синьо кат коприна,
и полята, пълни със жита.
Хубава е моята Родина! ...

Ето това е болката, която ще изпиташ.
Tова са страданията, които ще те преследват.
Това е мизерията, в която ще живееш.
Тук са сълзите, които ще изплачеш.
Това е любовта, която ще изпиташ. ...

На този празник буца ме задавя.
Не съм щастлив, а нещо ми горчи.
От петвековни плюнки и шамари
сълзи текат... и още ме боли.
Протича гной от тази люта рана. ...

Да живееш така, че да правиш другите щастливи, да обичаш, да помагаш, да създаваш, твориш и умееш - към това се стремя аз.
Животът тече, времето минава, а човек е във времето и част от живота, с цел да му се наслади и заедно с това да достави наслада на околните. Когато сутрин отворя очи, се усмихва ...

Изсъхнаха косите ми,
без корен плачеща върба,
състарих се безумно,
някога красива в самота.
Живеех в очакване, ...

''Готов на всичко''
От утре вече ще съм нов,
но знай, че още рано е за любов.
Има и друго, което трябва да знаеш -
аз за тебе съм готов на всичко и щом ме желаеш, ...

В дъждовен кладенец
превърна сърцето ми снощи.
Като бурно море то ще бие
и бие, наказвайти те във всички нощи.
Кажи ми защо постъпи с мен така?... ...

ВЕЧНА ПАМЕТ
На всички загинали за Свободата ни!
И пресипнал, вятърът се кръсти...
дим през клоните цеди на хапки.
Тегло задърпа със пропити пръсти, ...

хайку
смях на палячо
раздира мрака в душа...
мъст на съдбата...

Понякога е трудно да вървим,
препъваме се, губим се в мъглата.
Дори по пътя ние да се заблудим,
ще ни дадат посоката сърцата.
Танцувайки, ходим по тънко въже, ...

Добре съм, общо взето.
Никакви проблеми.
И от едничко нещо само
кънти главата ми -"заето".
Човърка ме и като трън в пета боде ми. ...

Пролетта е чудо
във двуличния ни свят.
Ето, зрънцето в земята,
мъртво сякаш е,
а от топлина любвеобвилна ...

С косите си ще скрия горещите сълзи.
И любовта - и нея ще прикрия, само, моля те, не ме вини.
Ще я запратя някъде, далеч от теб, и от себе си дори.
Не искам да узнаеш, че за теб още ме боли.
На Иван

не мога да
ходя по вода,
не мога да
лекувам болни,
нито да ...

Знаеш ли, че от грешките боли?
Но по-добър можеш да станеш ти!
Моля те, скъпи, спри!
Това вреди!
Живота си не проваляй ти! ...

Сълзи се срещат
Тъгата да изпратят.
Любов да приютят.

Огньовете съблякоха си дрехите,
накъсаха последната си риза,
разхвърлиха измислените трепети -
искрацата - тя гасне полужива.
Настъпи хлад и студ в безчестие, ...

Нещо стърже в мен като трион -
сърцето ми, нещо непознато и странно...
Поглеждам се и питам се - какво ли е това?
Но болката, все същата, продължава да дълбае
надълбоко вътре, независимо дали душата иска... ...

Ще се прокрадвам тихо във съня ти.
Понякога в съня ми ще си, знам.
Докоснахме съдбите си за кратко,
и всеки пак пое по пътя сам.
Старателно премитаме, и вещо, ...

МИСЛИ.
„ЕДНИ ИМИТИРАТ СВЕТА, ДРУГИ СЪЗДАВАТ СВОЙ СОБСТВЕН СВЯТ. ТЕЗИ, ПОСЛЕДНИТЕ, СА ПОЕТИ."
АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ - РЕЖИСЬОР.
1
Събудих се късно. В главата ми бучеше оркестър от луди музикални гении, изпълняващи симфония за арфа, дърворезачка и разстроен автомобилен клаксон. ...