Вече станах на двайсет по две,
но отдавна забравени чувства
ти разпали във мен и звучи
във сърцето ми музика нежна.
Зажаднял е за обич светът ...

Любов ти давам с двете си ръце,
като океан - така голяма,
побрана в малкото ми сърчице,
давам ти я във замяна...
В замяна искам твоето сърце, ...

Като дърво на две прекършено съм.
Като дърво без корени изсъхвам аз.
Стоя и те моля зя кой ли път
в мислите ми ти да ми простиш.
Нямам смеласт аз да те потърся, ...

Нима не можеш да ме чуеш.
Нима не искаш да ми кажеш истината.
Не мога да те забравя, сякаш съм ледена.
Усещам те, сякаш съм огънчето.
Тласкам се като сметана. ...

... посвещавам на всички поети-откровенци
Не съм неотразима поетеса
в ръката с химикал за автограф,
не чакам театралната завеса,
за да представям своя монограф. ...

Аз съм или не съм вълшебница?
Такъв въпрос е с много задължителни...
И чувствата-наемници желателно е
да са препатили и мнителни.
Да имат сили за премеждия, ...

Ех, дали... дали...
Дали ще ме забравиш,
буйна и дива...?!
Дали ще запомниш
душата красива...? ...

Как при мене долетяхте,
че не ще остана сред лъжи,
без покана предвещахте
да се наситя на самотни дни.
Черни пеперуди по стъклата ...

Гледах я, а сякаш не я виждах!
Тя мина кротичко край мен.
Мечтаех да я мразя, ненавиждам -
да бъда мрачен и студен.
Денят ми бе откъм интриги беден, ...

Да бях аз от Харлем, а то - от Обеля.
От сутрин до вечер за мен е неделя.
Не мога ги мисля хич моите дърти,
баща ми се връща да порка и кърти.
По него мазилка и шибан бетон ...

Тишина. Очакване. Сенки. Мечти.
Спомени. Чуства. Надежди. Сълзи.
Самота. Отчаяние. Болка и страх.
Буря. Виелица. Объркване. Прах.
Звън. Обещания. Молитви. Лъжи. ...

Имам аз свещени грехове
от порочна добродетел.
Съществуват те от векове -
превръщат се в обител.
Не съм родена в грях, ...

ЗИМЕН ПОЛЕТ
Студът пронизва моите криле,
но знам, че няма накъде да бягам.
Усещам, слабо вече бие летящото сърце,
започвам да се изтощавам. ...

... посвещавам на всички поети-откровенци
Ние, другите - лудите, често сме странни...
За нормалните, черни овци сме във стадото...
И напук на света, сякаш рози сме ранни,
разцъфтели в снега от копнежи по лятото... ...

Не можа да остарееш с мен.
Може би, защото не поиска.
Искам да забравя тоя ден.
Бяхме разделени. Друго - нищо.
Нищо между нас не е било. ...

Бурята отдавна бе преминала,
изплакала до капка своя дъжд,
а улицата - мокра, неизстинала,
си криеше под сивия паваж
последните търкулнати сълзи. ...

Пролет млада се усмихна
над гората стара
и погали с свойта пръчка
всички, всички твари.
Зайченцето, малкото, ...

Пребродих и десетото море
(отдавна планините ги забравих).
Прегръщам тъмнината без ръце
и стъпките ú чакам. Все по навик.
Не помня и последната река ...

ПЕСЕН ІІІ - ТАЙНАТА
С плавен замах на крилете могъщи
кацна на твърдата гола скала
Черният дракон, качил на гърба
си снажен юнак и красива мома. ...

Страх ме е да те гледам в очите,
защото можеш да видиш мечтите.
Страх ме е да докоснеш мойто сърце,
защото може да разбереш, че бие за теб.
Страх ме е да стисна твойта ръка, ...

Помогни ми да разбера.
Просто ми кажи.
Защо се подаваш на
разрушаващите, тъмни желания.
Отново лъжеш само себе си. ...

Не съм поетеса.
Преди.
В друг живот.
Може би бях.
Днес. ...

Аз искам да съм с теб,
с тебе да живея,
да срещам всяко утро
с усмивка на уста.
И ден след ден ...

Можеш ли кат вятър буен
да се носиш и пътуваш,
можеш ли да бъдеш буден
дори когато сън сънуваш.
Можеш ли кат птица волна ...

Тя идва, когато решим,
че стига ни лютата зима
и идва отново Април...
Урок по Прошка е Животът -
ни "късно", ни "рано", не "пак", ...

Не се нуждая от брачен пръстен...
Нас вечността ни е венчала...
Ти си в живота ми светло присъствие
преди моето сътворение и начало...
Мен преди теб не ме е имало... ...

Какво ценя в моя приятел
Ние с моя приятел Кристиян живеем съвсем близо и сме приятели още от малки. Ходихме заедно в детската градина, но тогава понякога се дразнехме и се сърдихме за дреболии – или за играчки, или за други неща.
Но вече сме големи и почти нямаме пререкания. Кристиян е умен, сърдеч ...

Небето е река -
извита и добра,
а аз съм у дома,
със страница любов
приспивам си съня. ...

Оплождане
Понякога слагам маската
от шкафа в коридора.
А после...
Отвързвам косите - ...

Уморени мисли
шептят в душата ми...
Уморени от моето
скиталчество.
Мисля, че земята ме разбра ...

Тази нощ не си тръгвай от мен.
Тази нощ подари ми звезди.
После тихо във скута ще спиш,
аз ли?! - Аз ще бъда притихнала...
Тази нощ, ако все пак решиш, ...

Седнала сама
писмо да пише Пролетта
по хубавата ни Земя.
Изписала е първо
безброй кокичета и минзухари, ...

СИРАК
Навън вали, навън небето плаче.
Навън земята пъшка от сълзи.
Не виждаш ли в калта едно сираче?
Сърцето като камък му тежи. ...