Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.7K результатов
Amorphis - The Way
🇧🇬
Публикувам този превод, защото в сайта срещнах един доста сгрешен, а песента ми е любима!
Forging the future from the timeless stone
Oh let me know how far I can go
Answering the questions thet no one ever asks
Float through the sea of madness ...
Broken Sunday
I looked up at the stars tonight,
To see your face and to feel your presence now,
I need you here right now..
I came from a lonely place, ...
Социалният, политическият, духовният и изобщо целият живот на българина се ръководи от по-висшестоящи хора, но преди да се издигнат в йерархията биват избирани от „обикновения” човек – от нас, нискостоящите. Много често се запитваме: Защо България е толкова бедна духовно и материално? Защо се слушат ...
Преболях ли те?!
Премълчах те! Като болка в устните затихна,
но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.
А наум душата клета името ти мълком викна...
През прозореца от сълзи моят писък отлетя... ...
Сърцето ми плаче, душата ридае,
усещам огромна празнота!
В тишината на мрака се чувствам самотна
и в мен пак нахлува тъга!
Липсва ми нещо, не зная какво е. ...
Комшията е Трифон, а моят - Зарезан.
От сутрин чак до тъмно се "трудят" неуморно.
А вечер щом настъпи, на вестника постлан
туршии и мезета - редят - да им е спорно.
Разливат се ракии, мастика, бира, вино - ...
Беседа с Ницше
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха ...
Без думи, знам, говори Обичта -
чрез дланите ти, галещи косите ми,
чрез ласки в мрак, поели топлина,
която много дълго съм очаквала.
В постелята е сладкият уют, ...
Въпросът за същността на живота?!
Не съм докрай щастлив -
не съм дърво,
сред пръстите ми птиците не гнездят.
От същността си нося само малкото кора, ...
Нея няма я вече
Тя, която събираше есенни листа в шепите,
за да ги сгрее - охра, кармин и сиена - къде е?
Топло - като изгрев, като огън, като залез - няма я вече.
Той, който обвиваше клоните в скреж със дъха си ...
Обвито в тъга и самота е сърцето ми.
Лицето ми се смее, ала душата ми кърви.
Как винаги до тука стигам, че да страдам
за невъзможните мечти.
Как винаги неподходящия избирам, ...
Влюбена в Петък
Наранена Събота мълчи до безумие.
Скуката скубе мойте къдрици.
Отдавна ли вече не съм светица?
Луната се гърчи в неистово пълнолуние. ...