УТРЕ ще се срещнем пак със тебе,
ще ме погледнеш и ще познаеш
любовта си пак във мене,
УТРЕ не е чак толкова далече,
времето минава бързо ...

Аз съм на двайсет. На двайсет си ти.
В общи линии това е чудесно!
Аз имам мечти, а също и ти –
двамата ще ги сбъднем по-лесно.
Аз имам сърце. Ти имаш сърце ...

Ти ме желаеш, нали?
Пожари в сърцето ти паля.
Изпиваш ме жадно с очи.
Умираш да те погаля.
Обичаш да ухае на мен, ...

Искаш ли да бъдеш нестинар?
Не е трудно, затвори очи!
На косите ми в червения пожар,
бос и разсъблечен се гмурни!
Огънят се пали и изтлява, ...

Една зора в косите ми угасна,
една луна в очите ми изгря,
нощта се спусна тъмна и прекрасна
и еротично с мен в едно се сля.
Земята ми постла прекрасно ложе, ...

Донесъл със себе си от селцето край Дунав
червен акордеон и торба топли дрехи,
той сяда зад блока на една захвърлена гума
и засвирва нещо свое, много старо и крехко.
Затворил очи, той рови в сърцето си с нокът ...

22. 08. 2007 г
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

Сърцата ни
Сърцата ни са като буталата,
покой не искат,
най-много се страхуват от ръждата.
Мечтаят любов като бензин да ги залива, ...

Сглобявам
Сглобявам идеалната жена
и от едната вземам щедрост,
от другата пък доброта,
от третата добавям страст - ...

Избор
След края на брака
жените плачат
пет пъти повече от мъжете,
дори когато те са подали молбата, ...

Ще идвам във тихото време
на пошлия спомен за дните.
Предчувствана, дълго очаквана,
дарена със плът самота.
Ще сядам във тъмния кът - ...

Слушаш песен позната.
Тананикаш рефрен.
С пръсти ровиш в косата,
но си някак сломен.
Във студени завивки ...

Ръб на пропаст, полет сломен.
Ти си половин човек без мен.
Крила, прекършени от любовта.
Политам с тях към бездна-самота.
Тъга навява спомен за вълшебство. ...

Молих се да те запазя тайно,
но си отиде, защото го поисках!
Не можех да ви дам по равно
това, що в сърцето си потисках.
Влудявах се! Исках те безумно! ...

Не се научила отново да обича,
а появи се... еех... е... ти пича.
И дръзна с нея да говори,
а тя не спря да му мърмори:
„Не искам тон да ми държиш! ...

Приятели
Обичам изгрева, когато от морето
атлазен диск, кълбо от светлина
отскубва се и тръгва към небето,
не слънце, сякаш миг от вечността. ...

Със поглед ме изпиваш, а аз съм се стаил,
така във цветето дъха ти бих открил.
Слънцето отблясква във капки от роса,
капките, посипани по твоята коса.
И този аромат така ме е обгърнал, ...

НА СИЛВИЯ
/или затова, как едно 30 годишно приятелство
лека-полека отмира заради разстоянието, което ни дели/
КЪДЕ СЕ ЗАБИ? ЧАК В САН ДИЕГО!
СВЕТЪТ ЛИ ОТКРИ? ДА, НО С НЕГО. ...

Във облака над цветната дъга
в танц празнува любовта,
щастие и радост за ръка
се понесли над света.
Тъй събрала ги душата ...

ОТИВАМ СИ,
ЗАЩОТО ТИ НЕ ПОМНИШ КОГАТО ЛЯТО БЕШЕ
И НИЕ ДВАМАТ ВЪРВЯХМЕ ТАМ.
ОТИВАМ СИ,
ЗАЩОТО ВРЕМЕТО ЗА НАС ЛЕТЕШЕ, ...

Вий тръгвате в съвместния си път.
Бъдете като гълъбите бели,
които в полет влюбено кръжат
под трепета на слънчевите трели!
Бъдете като живата вода ...

Гора-магьосница
Гората със свойта красота
омагьосва ме със зеленина.
Гледам я с очи зелени,
от горска свежест упоени. ...

На Д.К.
Денят е чудесен - типичен августовски ден, горещ, зноен. Но ние с тебе, любов моя, сме далеч от жегата - намираме се в планината, а там е прохладно, подухва лек ветрец. Вървим към една полянка, която аз познавам много добре - ходила съм там с децата - от нея се вижда реката, големия завой на ...

АЗ НЯМА ДА СЪМ ТВОЯ БРОЙКА
Не си мисли, че ще съм твоя,
защото съм зависима от теб!
Не ще пречупиш мойта воля,
само защото си ми шеф! ...

На моята дъщеря
нежно и с много обич
Растеш като тревичка,
посята във дъжда -
тихичко, безшумно - ...

Преди да ме докоснеш
като нежен есенен ден -
събрал цялата лятна нега,
искам да ми разказваш
и да се смеем, искам ...

Небето се разплака като мама.
Сълзите му попиваха във мен.
Една се спря на бузата. Остана.
Почувствах се от нея осълзен.
Дали не искаше да каже нещо ...

Утрин е. И здрач се лее...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл ...

Разбихме и последната илюзия.
А ти я назова реалност.
Доспехите на рицарите - гузни
на инат облякохме,
формално. ...

Когато страниците късно сутрин, късат се
(до откровение)
и думите превръщат се
в стоманени катетри
(в притъмнялото) ...