(Bonobo - Beachy Head)
Добър ден, казват хората, довиждане, казват хората, понякога са толкова предсказуеми и скучни хората, особено когато говорят, говорят, говорят, но говорят само и само, за да запълнят пространството с нещо, без смисъл и полза за когото и да е било…
да оставиш хората да говорят… ...
Понеделник: Отварям очите си и що да видя?! Теб те няма, тръгнал си преди миг. Пътуваш в нощта!
Вторник: И днес те няма. Пристигнал си вчера там и те няма до мен! Дали си спомняш вчера сутринта?! Мен...
Сряда: И днес те няма при мен... Пуста му работа... Започна да ми липсваш, всъщност липсваш ми от ...
Ти и морето сте като две сестри
и двете дарявате нежност, наслада,
но може с вас някой да пострада,
ако се обърка и на шега ви разгневи.
Ти и вятъра сте като две бури ...
Ако утре съдбата почука и каже, че търси ме мен,
ако утре съдбата помоли душата ми да и продадеш,
ако утре съдбата е тука и гледа те право в очи,
ако утре съдбата те пита: "Продаваш ли я, за колко, кажи?"
Тогава ти ще ме продадеш, в ръцете нейни ще ме поставиш ...
Мразиш ли ме, Любов, че съм тъй различна?
Мразиш ли ме, Любов, или още ме обичаш?
Мразиш ли ме, Любов, че не те разбрах?
Мразиш ли ме, Любов, че живота заради теб пропилях?
Ще ме мразиш ли, Любов, ако днес си призная? ...
Отидохме в Чернобил (на екскурзия)
да видим какво е родил (чрез еволюция).
Разхождахме се из една гора (Цецо го отнесе лиана),
отнякъде избръмча муха (изчезна и Димана).
Излязохме в поле красиво (със цветя) ...
Не ме обичай. Вече няма нужда.
И мразена се чувствам пенелопно.
Итака не прощава за събуждане.
Итака е постеля за самотни.
Надеждите ми станаха на станове. ...
Сребърната вода.
В едно далечно кралство живял крал, на име Франк, с тримата си сина. Най-големият - Азул, бил кльощав и висок, но много грозен. Брат му Стефан бил с две години по-малък от него, но не отстъпвал по-грознота на Азул. Той пък бил дебел и нисък, вратът му бил издут, а ушите му били толк ...
Отиваш си.
Отиваш си, след тежката буря, преминала през живота ми.
Отиваш си, а след теб остава само мъка, тъга и нажелани спомени.
Отиваш си, но вратата отново отворена оставяш. И защо?
За да се върнеш пак и живота ми за секунди да преобърнеш? ...
Невероятен феномен! Най-чудното и хубавото е, че можеш да си го създадеш и без необходимите природни условия...
Не бях се замисляла досега, че ехото може да бъде безкрайно дълго... Толкова дълго, колкото отеква в душата ни... Понякога улавяме съвсем фини вибрации, които завинаги остават и възпроизве ...
Ако във вените си вкарам хероин,
едва ли толкова зависима ще бъда,
тъй както имам нужда от един
прекрасен мъж - подарък и присъда.
Това е моят силен наркотик ...
Обувам си червените бикини,
копринени чорапи - нежен шум,
и слагам рокличката - розова и мини,
и щрих червило, капчици парфюм.
Нозете ми - във сребърни обувки, ...
Всеки ден потъвам в тези очи -
най-накрая искам да се удавя -
като побеснели планински реки,
искам в тях сърцето си да оставя.
Нека потъне в синия лед, ...