Луната поглежда ме любовно
и нежни думи ми мълви.
В любов обрича ми се безусловно,
да и вярвам ли, кажи ?
Но защо ли да я лъжа, ...

Пречупвах на живота коленете, падах, ставах, блъсках се в стени.Миналото често си забравях,издигах се и пак се приземих.
Със нежни пръсти плетох си лъжите,воал от троскот в дните си посях.Забравях, че съм дама, че съм нужна,по кръчмите с ,,приятелките'' пях!
А ти... като добрият, странен чичкосе гри ...

Защото аз съм вятър!
Посоките ми са безмълвия.
Но ти не ме разбра,
нима си мислиш, че ще моля.
Не моли вятърът любов. ...

Раздяла
Всичко започна в живота на едно момиче. Завърши 6 клас и трябваше да намери в кое училище да се премести, за да има бъдеще в живота си. Влезе в спортното. Запозна се с много хора, които не я възприемаха такава каквато е. Неколцина бяха тези, които я разбираха. Един от тези хора беше той, мом ...

Тръгвай си
Тръгвай си, разбрах всичко,
сгреших и то не малко.
Тръгвай си, не заслужавам да си тук
и да даряваш сърцето ми само със студ. ...

Сам ли си сега
Сам ли си сега, радвам се. Дано вечно вали в душата ти снега на любовта. Нека нощите ти да бъдат самотни, както моите сега са така.
Сам ли си сега, браво, успяла е тя да нарани достойнството ти. От сега нататак усмивката ми не ще падне от лицето ми.
Искаш ли да се върнеш при мен сега, ...

Когато сезонът на лятото
своя кратък път докрай извърви
и ни грабне есента - златната,
в люлка от пожълтели треви,
остават опустелите плажове, ...

Стоя си в стаята сама и мисля за своята съдба!
Защо ли Господ ме наказва да те обичам и желая във всеки миг от вечността.Искам да те забравя завинаги вече, да съм щастлива сега,
но твоят лик не ще напусне моята ранена душа.
Мина много време и всеки е вече с друг,
но още помня твоя поглед и мечтая за ...

Край! Свърши се!
Загубих теб и малкото, което имахме.
Душата ми гори и изпепелява всичко вътре в мен!
Защо позволих това да се случи с теб и с мен? Нима тогава не се страхувах?
Да! Страхувах се! ...

Герито много обича приказката за Хензел и Гретел. Четем и разказваме всеки ден. Решаваме да изиграем приказката като пиеса в куклен театър.
Приготвяме куклите момче и момиче, имаме си и стара вещица - Баба Яга, сувенирна кукла - голяма и много грозновата. Сложихме на масата-сцена къщичка -замък и го ...

(на Мая)
Притискам те тревожно в мислите,
смутено те сънувам през нощта,
във тишина унесена прелиствам те,
говоря ти горещо в радостта. ...

Всички пътища
водят към Рим.
Пак пътувам,
а времето - спряло.
Ирония. ...

Не бях ужилена от скорпион,
а от теб, приятелю неверен,
като ездач на непокорен кон,
не бе какъв да е, а черен.
В плътта кърви отровно жило, ...

И вървях в тъмното, и се спъвах, и падах, и ставах, и продължавах. Вървях, защото се налагаше да продължавам. Спъвах се, защото трябваше да се науча да падам. Падах и не исках да ставам. Ставах и продължавах само напред, без да погледна зад гърба си, без да отдам чест. Продължавах, защото имах нужда ...

Не съм сигурна, че ще спра някога да се влияя от чуждото мнение. От това скапано като изгнил плод обществено мнение. Слагащо ме в някакви ограничителни граници. Поставящо ми рамки с които трябва да се съобразявам. Няма да стане. Отказвам да приема изгнилата същност на вашето общество. Където приемат ...

Пак опирам лицето си в твърдия плат на възглавницата. Тъмнината е превзела стаята ми и е обладала завивките на леглото ми. Опитвам се да заспя, докато теб те няма. Искам да заспя бързо, за да дойде утре и пак да видя най-красивите очи на земята. Отново да потъна в техния захлас и да се усмихна като ...

Удобна философия
Упрекват ме, че леко живея...
в същността на нещата не вниквам,
над проблемите просто се рея
и на лесното, лесно привиквам. ...

Краищата – в две ръце,
но юздите не печелят
преднината пред нозе,
предпочели да не теглят
мъката на неуспелия. ...

На Диана
Съзнавам, че избрах
да страдам.
Ще плавам, или
ще пропадам. ...

Наследство
1. Бродски
“А тези хора живеят на земята. Нямат нищо друго. И за тях това е истинска мъка. Не само мъка – те нямат никакъв изход. В града няма да ги пуснат, а и да ги пуснат, какво ще правят те там? И какво им остава? Ето защо те и пият, и се пропиват, и се бият, и се колят. Тоест просто ...

Във шкафа със въпросите без отговор,
прибавих нов, зададен шепнешком -
Защо успяват, Господи, все лошите?
Защо?
Защо лъжата винаги печели? ...

Уличница
Стоиш на тротоара – сянка бледа,
маскирана със грим жена,
цинизмите, надраскани със креда,
те бройкат от отсрещната стена. ...

Не се страхувай -
болката е зАлог за живота.
Сега,
след прИстъпа нечакан,
седни край кръглата самотна маса ...

Той:
-Добро да е утрото ти!!!
И много прекрасен деня!!!
Тя:
След тези прекрасни слова, ...

На кутийката
в ръцете
отвъд спомена,
дървените кутийки,
помен и спомен ...

Цветя в любовта
Вървим през полята,
държиш ме за ръка,
край нас шумят житата
и полските цветя. ...

КАКВО СЪМ АЗ ?
Не съм ли пясъка в морето,
играещ с морските вълни?
Обливан нежно, или пък гневно,
той все омайно си блести. ...

Автори Jane_d(Деси Инджева) и Романтик(Христо Костов)
„Плувам си. Топло е тук и тъмно. Къде ли съм? Кой да питам?"
... Бам...
„Какво е това? Хм... нещо меко, с израстъци. Хей, какво си? Какво правиш тук? Не знаеш ли, че тук е моето място? Не си мълчи. Чакай да те опипам пак. А, това и аз го имам, и ...

Дали съм някога била
на този свят, под този свод огромен
във друг живот, във други времена,
та спомням си го тъй подробен
със всеки лъч, в косите затрептял, ...