Обичам я - каква зараза,
тя обича пък жени
и на мене ми отказа,
ми, иди я разбери.
В мен - разплакана виола, ...

Когато изгубиш към посоката пътя
и смерч мечтите громи,
когато крушение кила прекърши…
На нозете си здраво стъпи. И бъди!
Когато почувстваш, че сам си в безкрая ...

Денят е зимна слънчева игра
и кой сезон сме, как да разбера,
размеси време лято и мечти,
и зимна пролет лятна е почти.
Ще дойде утре, вдругиден снега, ...

3. Завесата се вдига, за да се спусне отново
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...

Влакът ми бе електричка,
спиращ на малките гари,
в Бов, Желен, Владо Тричков -
толкова хора откарах.
Взели жената, децата, ...

Люлякът така ухае
и през зимата се връщам в пролетта.
Мисълта ми само знае
как ли го е съхранила досега.
Как запазила е спомен ...

/сериен хорър/
В и т а е п р и з р а к
в бял минижуп.
Р е к а т а
н о с и ...

Часът е - Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно, ...

Навън излизам смело,
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо, ...

Изричайки " Обичам те! " - горя -
и днес това е повече от вярно.
Вълшебната ти сила е добра.
Сърцето нека в теб е лъчезарно.
И днес това е повече от вярно - ...

Петък, тринайсти е още на власт.
Моля не мигайте, в профил, в анфас.
Да си отива доволен, благат,
моли се беден и брат му богат.
Който нрава му познава чепат, ...

Възрастта едва ли е най-важното нещо и не тя казва всичко за един човек. Но възрастта и годините са необходими, за да отличиш своите взривове в живота си и да ги преодоляваш.
Дълго време си мислех, че понякога срещите закъсняват. Но времето и пространството са относителни и си давам сметка че може б ...

Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?
Далече известен е тоз чудодеен продукт ...

Земята е родилно нам поле,
но жънем наготово, а не сеем.
Под камъка не можем да умрем,
над него не умеем да живеем...
И зъзнем от телесния си хлад, ...

Втори шанс
От Синя Гълъбица
В края на селото в малка дървена колиба живееше една самотна жена. Сред хората се носеха най-различни слухове за нея – кой от кой по-страшни, затова всички я избягваха. Дори плашеха с нея непослушните деца. Никой не я беше виждал от години. Никой не общуваше с нея.
Веднъж ...

Не ми се пише и не ми се смее,
не ми се плаче и не ми се мре,
не ми се жалва, а ми се живее –
не в полусенки, ами в цветове.
Не искам фалш, не искам дигиталност – ...

Светлина, извираща от полилея
пипала рисува по тавана.
Аз съм също като нея-
все измислям острие и рана.
Аз съм като нощна пеперуда- ...

- Мамо, вярно ли в нашите земи
живял голям певец преди?
- Да, чедо! Живял е в Родопа планина,
в град построен в нейната висина.
Този певец казвал се Орфей, ...

Живеем сърдито,
споделяме залък
с онези, до които
се будим по навик.
Сънуваме обич, ...

Откъде се взе, та преобърна
света ми само със един замах?
Без усилие в мен ти върна
живеца и прогони предателя "страх".
Разпиляваш мислите ми и усърдно ...

Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли, ...

"Завръщане към корените си" от Иван Дракалиев
12/12/2022г.
гр.Бургас
След много дълга пауза и след лютиерска намеса , Чело Тамбурата ми бе възстановена.
Реших да се върна към фолклорната музика ,но без да оприличавам нация,народ или област. ...

САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА
Нали бездруго мисълта ми странства
и рядко се завръща у дома,
ще се запиша в сайт за запознанства –
да ме хареса някоя мома. ...

Животът е обрати и надежда,
изпъстрен от преливащи неща.
През хиляди потоци ни превежда,
ала след дни на тежка сухота.
Въвлечени в поредица от битки, ...

Хайде решихме. Приключихме. Тръгвай!
Никога пак не поглеждай назад.
Няма докосване, думите свършиха,
никой не търси посока и бряг...
Само Умората свещите пали, ...

Аз съм Андре. Бях отраснал в много бедно семейство, с баща пълен неудачник и пияница, майка, която е негласна буква, страхлива и тиха женица, не смееща да се противопостави за нищо на баща ми. В двете стаи на малката ни къщичка се помещаваха всичките ни вещи, състоящи се от маса, три разкривени стол ...

Нищо не идва даром днес -
трябва да страдаш за него,
да се бориш с пот и чест,
богатият гледа своето его,
гледа максимално да смуче, ...

За друг не казваш ти. И той
сега те лъже най-добре от всички.
В коя звезда блестиш? С развой,
у който тъй инфарктно в мен не дишаш.
За друг си жива днес. И пак ...

Тайничко въздишам,
искам ей сега
боса да изтичам
на сцената - мечта.
В такт да затанцувам, ...

На Силвия Илиева (Plevel) вдъхновено от прозата "Цветето, което цъфтеше само нощем" с пожелание за много творчески успехи.
Тя цъфтеше само нощем
в своя свят - така красива.
А той бленуваше за още.
За него нежна самодива. ...

ПЪТНИК В БЕЗКРАЯ
... не знам дали достатъчно живях,
но – мисля си, че пък живях красиво! –
със друмника в кълбуци пътна прах
делих тютюн, праханец, хляб, огниво, ...

Посвещава се на българското село
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...

Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека ...