„Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората…“ Павел Матев
Трудно ще разкажа за всичко това и най-вече за усещаното за безкрая. Този безкрай, в който случайно или не съвсем сме попаднали със своето идване на този свят. Дали разумното ни съществуване е доказано или не – всеки търси и тру ...

Наведох се почти, като в поклон
да чуя как скимти един несретник,
помолил за храна и за подслон
изправения гордо в мен, проклетник.
По спомен, (или навик) жалостив съм. ...

На прозореца кацна врабче.
Малко, рошаво, гладно и сиво.
С крачета скокливи - стъпчици две
любопитно, безгрижно, щастливо.
Подадох трохички в ръка... ...

Когато грип в живота ти неканен влезе
изчезват всички сили, музи и мечти.
Желаеш само сън дълбок да те превземе,
да забравиш, че всяка точка в тялото боли.
Когато грип в живота ти неканен влезе ...

на Влади
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха. ...

АЗ БЯХ ЗРИТЕЛНА ИЗМАМА
... ако нейде в друга ера се събудя – пак човек,
малко споменче за вчера – ще ви нося ХХ-ти век! –
снимка на девойче младо, три – на челяд и Жена,
с манлихерата на дядо от Балканската война, ...

"Не сме въоръжавали бандерите,
просто с муниции ги снабдяваме!
Не сме от лъжците и лицемерите,
просто с акъла ви се подиграваме!"

Купи ми, бабо, четки и боички,
моливи цветни - нови новенички,
пастели и флумастери дори,
че мисъл странна днес ме озари.
Реших художничка да ставам аз. ...

Питам се, къде е доброто човешко.
Дали го изгубихме нейде по пътя?
Май го оставихме да чака на стопа,
с друг да тръгне и до него да ходи.
Къде е частицата, с която сме хора? ...

(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...

На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...

Един Човек с лъскав тромпет свири сега,
спомня си за миналото и за младостта.
Свири той с усмивка и с малко тъга,
за музиката му в живота и за нежността.
Един Човек излъчващ доброта, ...

Звън на аларма, ала навън все още е тъмно. Протягам ръце, любимият още спи в пашкула на емоциите тихи. Ставам, а очите тежат, някак сухи са нежните ми устни. Обличам се бавно, сънят е още в мен. Но слизам по стълбите, котка се умилква, друга мяука гладно. Търся салам, а после кафеварката. Косите ме ...

Прах. Звезди.
И мъничко вълшебство.
За едни любов,
За други сила.
А всъщност – простичко – ...

Ще доживеем до разсъмване -
до смътната виделина...
От антиден и антинощ покълнали
на синура невидим от мъгла.
И спомените ще се слеят в ехо, ...

Небето пръхна снежен шал,
луната вие наранена.
Почупен облак, мръснобял,
тeжи..., човекът e продал
среброто му за златно пени ...

МОИТЕ ЛИТЕРАТУРИ
... о, Боже, толкова съм лош, че всички слухове са верни –
броя звездите всяка нощ – безсънен Николай Коперник,
строя дворци от рядка кал и си живея в тях наужким,
и трупам тонове печал – забравен и от Бога Плюшкин, ...

Изронен смях превръща в самота
илюзии, душата ми съблекли.
И стене тъжен вятър в тъмнота,
на празнота живота ми обрекла.
Дори и за дъгата след порой ...

Глава 3
Небето заплака горчиви сълзи. Тъгуваше по отминаващото лято. Есента, като ревнив любовник, изстуди с дъха си свидетелството за тяхната любов. Дърветата се окичиха в премяната на изгряващото слънце. Само една магнолия бе цъфнала в снежнобяло като булка готова да се отдаде на любимия си. Тя се ...

Червено вино снощи пих
в кръчмата ,,Капана"
и чашите не ги броих,
но капка не остана.
А пък сега пожар гори, ...

Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му ...

В тази епиграма
само се усмихвам,
друго - просто няма.
Този вятър навън какво му стана,
издуха всичко и нищо не остана, J.

В живота свой -
на кръста си разпънати -
затваряме очи, за да не бъдем
свидетели на мислите огънати
от минало, ...

АНТО КООПЕРАНТО 2
Първият ден.
Свежо северо-африканско утро. Небе синьо, безоблачно. Край пътя палми и боклуци. Автобусите се движат тържествено по тясно шосе без дупки. В автобусите са се настанили бъдещи учители на марокански гимназисти. Всички недоспали, но с ококорени очи съзерцават гледката пре ...

МИЛО ДНЕВНИЧЕ, ЗДРАВЕЙ!
... безпощаден – и човечен, мрачен – или тъй красив,
своя ден, щом седна вечер, го записвам с благ молив,
шепна с буквичките дребни мило дневниче, здравей! –
абсолютен непотребник! – спрял на варненския кей, ...

Има смисъл да бъдем човечни –
да помогнем на старите хора,
да преместим сълзите напрèчни,
да изчистим тъгата на двора
на човешките рани и болки, ...

/сериен хорър/
О, д и м е н о б р а з,
с коси – порой,
у б и т е
к а ж и ...

„От коя страна на неизбежното заставаш сам решаваш.“
Любчо Иванов
Пътят, водещ към не съвсем малкото селце, е тесен и доста криволичещ. Вечерният сумрак прикрива очертанията на асфалта, нескопосано позакърпен през летните месеци. Нарядко автомобили проблясват с оттенъците на спусналата се вечерна мъ ...

Душите ни агонизират в стрес.
Душите ни са болни от тревоги,
скимтят като отхвърлен, скитащ пес,
треперещи от студ и изнемога.
Душата е искрица светлина, ...

Лошо тръгна моето обучение по английски език и това си е. Куца работа. Първо аз се разболях – нищо особено, кихах, потях се и излъчвах топлина, но иначе можех да говоря. На български. Но не – учителката ми заръча да се лекувам, не можело така. Тъкмо се излекувах и бях готов да подновя заниманията, к ...

(превод от португалски език)
Воля за сън
Златни нишки ме издигат
и придърпват ме в прахта -
всяка своя край си има, ...

Пак се свърши тази олелия
три дни само ям и пия
вече мина таз година
мина, догодина до амина.
Тежко майко се живее, ...

ПОСЛЕДНАТА ТРОХА
Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва. ...

Луда съм. Знаеш.
Гоня мистерии, ровя се в тъмното.
Питам неща, трудни да признаеш
и вярвам в живота, и в отвъдното.
Луда съм. Жива. ...