Като малка бях убедена, че моята майка е най-добрата,
най-хубавата, най-работната, защото е родена на седми март, само ден преди осми март - празника на всички жени.
С татко бяха здрава сплав, щом създадоха, отгледаха и възпитаха четири деца. При трудова злополука мама загуби лявата си ръка.
Нито фи ...

Завръщат се думи изречени
и очи като лунен обков,
сякаш и в мрак разсъблечени,
жадувам ги както изворът зов.
Спомени хладно плуват към мен, ...

Заслон от думи
Преплитам рими с ритъм, звук и щрих в едно,
когато пъстра птица свие в мен гнездо,
Какво строих през тези дни и тихи нощи?
Един заслон от думи, късче от добро... ...

Прости ми, ако съм била
несправедлива.
И съм те карала
да страдаш за мен.
От лютите скандали ...

Ти даде обещание.
Не го спази.
Каза, че живота ти занапред е с мен.
Обеща ми хиляди награди,
ако избера и бъда с теб. ...

Остави ме.
Отсечи ги тези ръце.
Недей се опитва със сила.
Нищо няма да получиш от мен.
Ти можеш да ме имаш, ...

Рисунка по асфалта на галактиката.
И две ръце, държащи Я във шепи!
А вътре - Ние!
Странници в мъглата...
Сме само миг... Сме само шепот! ...

Прекрасен е животьт, когато
има за кого да се живее.
Теб, любов, те няма,
изхода се запушва.
Как да избягам от самотата, ...

УСМИВКА
От снимката усмивката чаровна
ме гледа нежно с поглед вдъхновен!
А може ли да стане тя виновна,
да искам да я виждам всеки ден? ...

Неопределено желание.
Изгубен копнеж.
Отекващ глас.
Сред сини цветя.
И бяло небе. ...

Наоколо няма любов от пръв поглед -
тук е покварената действителност.
Кой, по дяволите, реши да храни гълъбите с трици??
Поставих себе си в кавички,
но не за да привлека ненужно внимание ...

Три мечти, три нежни песни -
балади, бавни ритми, успокояващи,
само толкова ми е нужно,
за да бъда себе си - истинска, щастлива...
Трилистни детелини все намирам, ...

Тук, във сърцето на Странджа,
сред диви поляни и нежни цветя,
на третата дата от шестият месец,
Ургари усеща танца на пламта.
Под жаркото слънце, горящо полята, ...

Две сълзи... вик,
сърцето болно от любов е.
Две думи, нежен стих -
ражда се света нов пред очите ми.
Две тела... страст, ...

Защото съм себе си - плача,
защото не умея да се сдържа,
не мога да чакам безмълвна и сама,
една любов и щастие за двама.
Защото ти сърцето ми беляза, ...

Замълчи, не казвай нито дума,
и не плачи, да беше плакал вчера!
Аз зная, има мисли по между ни,
недоизказани, ала така е по- добре!
Не тъжи, аз не искам да плачеш, ...

Не се наяжда Врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да са наронена от някого измама.
Той знае, хляба, че е най-голям, ...

Остаряхме, остаря с нас и мъката,
заглъхна бавно с всеки миг живот.
Колко измина, спрях да броя,
всяка година, всяка любов!
Остаряваме, но не остарява с нас времето, ...

Самотна до камината
стоя и споменът подтискащ
чука на моята врата.
Душата ми притихнала е!
Сърцето ми изстинало е, ...

МАНАСТИРЪТ
“Манастирът тесен за мойта душа е...”
Иван Вазов
- Чедо, толкоз грижи ли имаш?
Топла ръка на тила ми... ...

Щастие без теб не съществува,
болката ми не спира,
желая те
повече от всичко!
Шепна твоето име, ...

Срещнах те,
харесах те,
сприятелихме се,
от приятелство - любов!
Омая ме с нещо необикновено, ...

И ти си като всички други.
Мислиш само за едно:
кога ще бъда в твоето легло.
Искаш с мене да се подиграеш,
а след това да ме забравиш. ...

Шест месеца от трагедията в
БЯЛА
Никулден, по вечерно време,
автобус от моста пада.
В сблъсъка със хлебно семе - ...

Да! Понякога в живота се случва така.
Любовта идва и си отива като нечакан гост.
Сега ти и аз сме като два айсберга,
които се страхуват да обичат отново.
Сега, когато всичко свърши и любовта си отиде, ...

Влюбено момиче -
с дух от лудост несломим!
Влюбено момиче -
с очи искрящи от любов.
Влюбено момиче - ...

Оглеждам се с полуотворени очи. Отново е тъмно. Отново паднах в тази длъбока пропаст. Отново няма сили, но този път наистина нямам. Оглеждам се за светлика в безкрая. Но не... Отново съм сама, приведена, изнемощяла. Отново позволих на болката да ме надвие. Но този път е различно. Този път наистина н ...

ХОРО
ЛЮШНА СЕ ЖИВО,
ХОРО ПЪСТРО, ИГРИВО,
ПОВЯВАТ КОСИ МОМИТЕ,
ЛЮШВАТ РЪЦЕ СЪС МОМЦИТЕ. ...

ВЪЛШЕБСТВО
УСМИХНИ СЕ, ЦВЕТЕ МИЛО,
УСМИХНИ СЕ И ДАРИ,
РАДОСТ, БЛАГА НА СЪРЦЕТО
И ДУШАТА ОЗАРИ... ...

НЕСТИНАРИ
ХИЛЯДОЛЕТИЯ ЗОВЕ,
РИТУАЛА НА ДЕДИТЕ,
ЖАР МЪЖДУКА, ОГЪНЯТ ТЛЕЙ
И ВЯРАТА С ВАС ЩЕ ЖИВЕЙ. ...

За пореден път съм сама.
За пореден път от болка обзета.
За пореден път крещя, но моят глас ехти във тишината.
За пореден път те моля: - Остани!
Но далеч си ти сега, далеч от моята мечта... ...

Сърцето казва: "СПРИ!",
тялото шепти: "ВЪРВИ СИ ТИ!".
Обичам те, не мога да го скрия,
обичам те, ти знаеш за това,
но безразличен пак оставаш към мен и любовта! ...

Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ... ...

Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.
В черен затвор заклещих сърцето, ...

Помниш ли изминалите лета, в които седяхме замечтани под стария дъб, там, на края на гората. Където песента на птиците се сливаше с гласа на поточето във същата хармония, която беше в нашите сърца. Но лятото свърши и стария дъб вече е самотен, само две сенки и един безценен спомен остана.

Забравените... забравените събития, забравените времена и приятели... Забравих всичко... забравих да усещам, забравих да чувствам... сама...
Именно онези хора, онези моменти ме поддържаха жива. Всичко беше трудно и с цената на много усилия, тревоги и сълзи. Но беше истинско и аз го усещах... усещах ...

Стоя сама в празната и тиха стая, и се чудя кога пак ще видя твоите очи. Кога пак ще те прегърна? Кога ще ми се усмихнеш, с онази твоя прекрасна усмивка, която ме радва и ме прави щастлива! Но теб те няма!
Стрелките на часовника отброяват времето без теб. Минали са само няколко минути, а на мен ми с ...

Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага ...

Обичам те до болка,
обичам те в нощта,
обичам те и днес, и утре,
до края на света...
Когато теб те няма ...

На Хана..
Приятелко, никога не се отчайвай,
никога надежда не губи,
никога не се предавай -
колкото и много да боли! ...