Аз бягах и бягях, и бягах надалече,
Ала уморих се да бягам вече.
Аз плаках и плаках и плаках на воля,
Ала да плача вече не мога.
Аз мислех и мислех, и мислех отново, ...

Гори огъня, догорява
От останала тэжна жарава.
И останал е въглен изгарящ.
И изчезналата болка боли.
И спомените догарят. ...

Аз зная, че не съм красива
и може би това да ни дели,
ти може друга да си имаш,
и нея да обичаш, може би.
Добре, аз няма да ти преча, ...

Усмихваше се слънчево в тъмния коридор. Чакаше те такси. Бързаше, едва успях да те извикам. Обърна се, прегърна ме, покри ме с цялата си обич. Целуна нежно шията ми и ми каза: "Ела с мен". "Не мога, детето е там и ме чака". "Вземи я". Погледна ме изпитателно, очите ти бяха пъстри и малко тъжни. "Ще ...

Всичко на този свят е постижимо. Всяка една мечта или цел може да се постигне, но по различен начин и с различни средства. Непостижимите неща са малко, както например не можеш да излекуваш смъртоностно болен или пък да върнеш времето назад. Ако искаш силно едно нещо, намираш начин за неговото осъщес ...

"На манастира зад стените сини
се молеха две млади монахини,
че всяка в свойта тесничка килия,
се бореше със тежка орисия..."
В полузабравен женски манастир ...

По цигарата ще ме познаете,
тя гори с особен пламък.
Вие може би дори не знаете,
че е правена от камък?
Тя е толкова почти-марлборена, ...

РАЗМИСЛИ
БИХ ИСКАЛА ДА МОГА ДА ИЗЧЕЗВАМ, КОГАТО АЗ СИ ПОЖЕЛАЯ,
КОГАТО В МЕНЕ ДРУГАТА ЖИВЕЕ И НЯМА КАК ДА Я ВЪЗПРА
ДА НЕ ГОВОРИ, ДА НЕ ЧУВСТВА И ДА ПРИЧИНЯВА БОЛКА
НА МОЕТО, И БЕЗ ТОВА, ИЗСТРАДАЛО СЪРЦЕ. ...

Питал ли си се какво е да обичаш някой,
който всеки ден се отдалечава все повече и повече?
Знаеш ли какво е да е бил изцяло твой,
а сега дори и да не те поглежда вече?
Колко силна беше моята любов! ...

Ти, мила мамо, даде ми живота,
Човекът в мен направи ти.
Ти, мила мамо, всичко си за мене,
Обичам те - помни го ти!
Ти всичко даваш ми сега ...

И тази нощ те сънувах,
Беше нежен със мен.
И пак за тебе мечтаех,
Искаше само мен.
Но това е само в съня ми, ...

Обичаме се, но е забранено
Един за друг да мислим сега!
Обичаме се, но не ни е позволено
Пред света да изживеем любовта!
Аз влюбих се във теб преди година, ...

Писна ми от цинизми,
от малки надувалки,
но понякога ги ръся и аз тези думи жалки!
Защо сме така устpоени,
защо псувните са в нашите вени? ...

Не съм си мислила, че си неземен,
Че си мечта наяве ти
За мене ти реален си и земен
И от това не ме боли...
Не съм си мислила, че ме обичаш, ...

Дъждът навън се сипе нежно
И капки по стъклата пак текат,
в душата ми е чисто, бяло, снежно,
Очите ми без глас мълвят...
Дъждът се бавничко усилва ...

Автоматичен отговор очаквам,
а не мълчание, докато въпроса си забравя,
нима имам цял живот да чакам?!
Ами, то за любов време не остава!
На мига те искам, не по-късно. ...

"МАМА" е първата дума, която изказваш,
"НЯМА" е първата пък, когато порастваш.
Как сладко е детството и невинно, и мило!
Как грозно е съседството със обществото гнило!

Още три стъпала и ще стигна до горе,
още три крачки и ще съм на върха.
И пред мен ще се плисне в златисто простора,
и пред мен като на длан ще ми бъде света.
Още три крачки, три усилия малки, ...

На живота пътищата стръмни,
пресичащи терена му хълмист,
изкачват бавно хребетите тъмни,
водейки към горски кът лъчист.
Спокойствие божествено витае ...

> За Любовта какво да пиша?
> Не е ли казано отдавна всичко?
> Не е ли тя началото и края
> на нещото, наречено живот?
> ...

Отварям очи, няма луна,
дори една звезда не проблясва.
Мрачно е по цялата земя,
навън сега е много опасно.
Опасно е, защото там бродя аз, ...

Голяма болка в сърцето таиш,
а в душата задържаш тревога,
любовта ти е до теб, но тъжиш -
искаш обич без „не" и „не мога".
Не тъгувай за бленувана мечта, ...

И няма скромност в неговите думи,
а само презрение към всяка погубена душа,
затваря той материята в конус,
материалистичните желания в безмълвна самота,
и както приливът притеглен е от лунните обои, ...

Ярка звезда на небосвода грей,
светлината и е мощна,
самият дух на Прометей.
Обгърнат от Сатурнов плащ,
пазител и среднощен страж, ...

И пак потъвам сред мрачните мъгли.
От Авалон ли идват те?
Едва ли.
И пак в нерадост, скука и лъжи
не плача и не викам - ...

В полунощ петел пропя.
Кръглотиквена каляска
пред вратата ми се спря
с босонога Пепеляшка.
Истината - до прозрачност ...

На любов и щърка се надява,
затуй към блатото закрачи,
защрака с клюна, дъх стаява,
гърдите си пернати поизпъчи.
Загледа се във мътната вода, ...

От мен докога ще се криеш -
там, вътре, в своя свят?
Докога ще бягаш от мене, аз питам -
объркана,отчаяна и сама.
Докога "на периоди" ще е твоето обичане, ...

Задимена стая -
мрачна, тиха, неуютна...
Вещи са разхвърлени навсякъде,
нямам желание и сили да ги прибера.
Сама съм - забравена от всички, ...

В две сълзи ще заключа тъгата,
моята и тази от другите.
В две сълзи ще излея
бездумието и страха от тъмното.
В две сълзи ще те изплача, ...

БОЛКА СЛЕД БОЛКАТА
Днес, в този момент, смело, с ръка на сърцето... извинете, то е разбито и вече го няма, мога да кажа, че съм те забравила.
Ох... за кой ли път изричам тези думи и съм все по-уверена в тях, и се гордея със себе си.
Но наистина - не мисля за теб, не те сънувам и дори не плача.
А всъ ...

ЖИВОТА
Животът на човек прилича на малка порцеланова касичка. Всяка монета, пусната в нея - малка или голяма - е един незначителен или пък запомнящ се спомен.
И така минута подир минута, час подир час, година подир година аз пускам монета по монета в касичката, с надеждата да я запълня и да не забра ...

ОТМЪЩЕНИЕ
Последната капка кръв изтече...
Последната капка любов също...
А сега... е време за отмъщение...
За всяка една моя сълза ще заплащаш със сто. ...

О, Буда
ти плачеш не със сълзи,
а с капчици роса,
пропити с нежността на земята,
идващи от дълбините на душата, ...

Труман Капоти
ме изработи
двуполово.
Но
стигнахме ...

Тя има пеперудени крила.
И кожа мека. Паяжинна.
Очите й са лунна светлина.
А устните й са... невинни.
Дъхът й нощ е. И желание. ...

НЕ СЕ СБОГУВАЙ - ЗНАМ, ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ,
ЩЕ МЕ ДОКОСВАШ НЕЖНО, КАКТО ДОСЕГА,
С ТРЕПЕРЕЩИ РЪЦЕ ЩЕ МЕ ПРЕГЪРНЕШ
И ЩЕ ШЕПТИШ ВЪЛШЕБНИТЕ СЛОВА.
НЕ СЕ СБОГУВАЙ - ВРЕМЕТО НЕ СТИГА, ...

Животът ме научи да обичам,
макар, че рано болката отпих -
но както кръщенето дава името,
така и силата през кръв цъфти.
В разплаканото утро на съдбата си, ...

Щом думите ти огън са отпили,
по устните ти жажда ще остава,
в дъжда на вените преливайки -
сърцето ти с мечти ще оцветява...
Живееш ли във шепите на слънцето ...

Нашият театър
Мразя всичко в тоя град.
Мразя даже всички хора.
Струва ми се малък тоя свят,
чак заспивам от умора. ...