Уморени сме понякога от себе си -
от старания, премисляния, такт.
Върху плещи закрепили сме небето си...
а тежи ни, ще ни смачка чак!

Водни кончета
дори да е прекалено редовна
здравословната ни любов
дори да е била насън
и още водни кончета ...

Мishell - страст си ти...
разкъсвам листа и протягам ръка
в монитора потъвам и при теб съм сега
докосвам те сякаш съм сън
но напирам и ти не ме искаш вън ...

НАРИЧАЙ ГО ЛЮБОВ
на прозрачен облак
като невидимо килимче
живително летиш
kрасива ...

Светлана Лажова
Благодаря ти, Светле, че ми позволи
да опозная твойта доброта,
сърцето ти ми покори
с душевната си красота. ...

Мъст
Ти изми си ръцете с мен,
жестоко разкъса плътта ми...
пороби душата в плен,
изсмука с устни кръвта ми. ...

Навън вали и мрачно е,
И мъничко студено, навън е тихо,
Есенно и натъжено, небето сякаш
От олово тежко, крие кълбото,
Огнено, горещо. ...

Когато хладна нощ очите ми затвори,
Когато в мен сърцето замълчи,
Когато само тишината ще говори,
Тогава болката завинаги ще отшуми.
Когато мократа земя в ...

Виновна ли съм, че още те обичам,
че спомена в сърцето ми гори,
че винаги, когато те погледна, в
погледа ти виждам отражение на
отминали, но тъй щастливи дни. ...

Побързай, побързай
да дойдеш,
Съньо,
че клепките ми
не достигат до тебе! ...

...Разхлипа се! Глупачка! -
Крещи, чупи, проклинай!
В тревите лумват пламъци,
кървят ведра със вино...
Змии провират пътища. ...

Изгубвам нишката на смисъла
на миналото под клепачите -
смених
летящото момиче
с жена, която бяга в чакане. ...

Наивното начало на мечтите -
една врата отворена във сън,
едва щом прага й преминеш
започналото вече е отвън.
Във колебание животът ми минава ...

Тази къща ухае на история...
Комина и издиша спомен - дим...
Кирпичите напукани говорят...
Стоиме със стопанина... Мълчим...
Бил момче, когато се зарекъл ...

С рими реших деня си да започна...
Да попиша малко... за теб... за мен...
Сърцето си за миг да стопля...
Та, по-светъл да е днешния ми ден...
И на теб стиха си посвещавам... ...

Всеки ден, когато се будиш сутрин
и погледнеш към небето,
там ще видиш слънцето, което
нежно ще ти се усмихва,
ще ти шепти колко много те обичам, ...

Пробудихме от зимен сън,
заспалите във нас копнежи
и жизнерадостния звън,
от нови страсти и стремежи.
Смирени почваме на чисто, ...

Има толкова свобода... някъде... там
Спомeни... истини... лъжи... не знам
Като Прометей разпнат и прикован...
Бях... там, когато слънцето целуна морето
Някъде в края, където започва началото, ...

Разтуптяното сърце денем търси мрак,
А нощем - светлина.
Но не онази светлина,
що огрява цялата земя,
онази ярка, ненагледна - ...

Коварна спътница е любовта.
Един път дава ти крила,
Дръг път примамва те с лъжа.
А ти все още вярваш и така.
Отвори очите си дете - ...

EasTeam-сТимУл Да ЖиВеЯ
[Радо]
С поглед търсиш моите очи
и нали опитваш се да намериш сълзи,
но не виждаш ли, че в тях пламък гори ...

Eдна песен за двете най-красиви неща -
едно чувство и едно момиче,
към което изпитвах това чувство...
Далеч от мене си, защо така се получи?
Моя ли е вината всичко това да се случи? ...

Понякога мисля, че нямам сърце -
безчувствена статуя с измамно лице.
Недоразумение някакво, грешка природна,
бедствие, признато и от враг, и от приятел.
Безлична страхливка, ...

Ще почакам -
в мрака на нощта,
наивно ще те чакам,
моя погубена мечта -
с надежда да ме окрилиш, ...

Тя стоеше съвсем сама в празната стая, а навън духаше силен, студен вятър. Момичето беше седнало на дивана, а обгърналата я тъмнина сякаш я прегръщаше от всички страни. Изглеждаше спокойна, но в сърцето й се бунтуваха хиляди чувства! Болка, отчаяние, самота, надежда я заливаха и тя сякаш... Не можеш ...

Поглеждаш ме, но свеждаш поглед механично;
продумваш ми, но заучени слова,
докосваш ме, но без капка неприличност,
но как би искал да си с мен сега!
Поглеждам те с любов - но нямам право, ...

Човешка простота гние,
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.
Късче от кървавата луна ...

Гледам през прозореца... как вали дъжда,
дали да му се радвам и да го обичам,
защото след него ще изгрее красивата дъга,
под която като дете обичах да тичам.
Гледам и виждам как капките дъжд, ...

Някой беше счупил любимата и ваза. Без да каже защо и как. Тя събра всички малки парченца и се зае да създаде отново това така изящно ювелирно произведение. Докато я лепеше си мислеше за човека, който го бе разрушил и какво би му казала, ако разбереше кой беше той. Цялото й съзнание се бе заело да н ...

Муза
Стих без муза
и муза без стих.
Дали е илюзия
или отминал миг? ...

Една стая - без врати:
тъмна стая - там стои. Сама!
Тъмна стая - без стени,
самотна стая. 0, там стои - сама!
Заключена от любовта, ...

Премръзнали длани -
в сърцето гори.
Нецелунати длани -
очите пълни са с искри.
В очакване - ...

Някога имало едно момче, което доста силно се увличало от астрология. За един негов рожден ден родителите му му подарили телескоп. Още същата вечер, когато за пръв път то изпробвало подаръка си, погледът му се спрял на една звезда. Сторило му се, че тази звезда е жива. От тази нощ нататък момчето на ...

От болка е сковано моето сърце,
стичат се сълзи като на дете!
Самотата – застанала до мен,
скоро ще ме вземе в плен.
Страхувам се от моята съдба, ...

Стоях сама до прозореца. Навън тихо шумеше пролетният дъжд. Минаваха насам-натам хора. Някои с чадъри, други - без. Измокрен, всеки бързаше да се прибере или просто излизаше. Наблюдавах една гледка, изпълнена къде с тъга, къде с красота. Някъде по дъждовната улица мярнах едно момиче. Тя стоеше сама ...

Ти знаеш ли какво е да си полудял?
Ти знаеш ли какво е да чувстваш лудостта?
Когато съм самотна тя тихичко до мен стои...
и тихи, кротки помистли крои...
Да превърне мене в луда, ...

Какво е животът? Животът е една клетка, в която ние сами се затваряме, сами оставяме там всички добри, лоши, безразлични преживявания! Там затваряме всичко, което ни се случва и не смеем лесно да дадем ключ на някой за тази клетка. Никога не се осмеляваме да кажем истината на човек, ако му нямаме пъ ...

КРАДЦИ НА БЪДЕЩЕ
ще си откраднем с теб
парченце свидно нещо
късче от бъдещето
тъй бленувано ...

Мъст
Искам да викам и крещя,
безсилен срещу глупостта,
обзела разни големи,
нарочили мене. ...

КРАЙ БРЕГА СЕ СМРАЧАВА
слушам прибоя
пръска ме
седя на скала
не помръдвам ...