Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
387.7K результатов
ЗА ТЕБ СЪМ КРАСИВА...
🇧🇬
За теб съм красива...
Нощта е заровила пръсти в косите,
гальовно милува с прохладна ръка,
венец ми оплита - цветя са звездите,
в сребро ме облича - късче луна... ...
Hilary Duff - Someone's watching over me ; Хилари Дъф - Някой бди над мен
🇧🇬
Hilary Duff - Someone's watching over me Хилари Дъф - Някой бди над мен
Found my self today Днес открих себе си
Oh, I found myself and ran away Открих себе си и избягах,
Something pulled me back Но нещо ме теглеше назад -
The voice of reason I forgot, I had Гласът на разума, за който бях забравила ...
Как започна всичко?...
...-Тя ме чакаше в къщи!...
Отговаряш и виждам в усмивката ти надежда,
не мълва,...желание сякаш…
от щастие да крещиш без да се оглеждаш!... ...
Ти си тръгна, любов, без думи излишни
и помаха виновно за сбогом с ръка.
Не успях и да кажа, че ще ми липсваш.
Не можах да извикам... и да те спра.
Ослепях за света и чужди копнежи, ...
И ето... сега отново за тебе пиша,
а ти празнуваш в този час.
Роди се твоя син - тъй чакан и желан -
да бъде жив и здрав ти пожелавам
и ти да бъдеш винаги до него. ...
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.
Сама ще съм, със спомена за тебе. ...
Нарисувай ме...
Нарисувай ме! Нарисувай ме в картина пъстроцветна -
от дъгата багрите в палитрата си събери,
аз кокетно ще ти се усмихвам, без да трепна,
в ярки тонове ме сътвори... ...
Седя си пред телевизора и се опитвам да чуя новините. Нищо не успявам да доловя
обаче, защото съседката прави купон. Писна ми вече от тая чалга... не стига, че
в магазините, в такситата и в телевизионните реклами я има, а сега съм принудена
и вкъщи да я слушам. Не ми остава друго освен да увелича зв ...
Приятелството
Приятелството е много важно нещо в живота на един човек, ако нямаш приятел няма на кого да подадеш топката, няма с кого да споделиш радостта и щастието, няма с кого да споделиш мъката.
Виждам картината, виси на стената, съвсем обикновена, дори прозаична, беден селски пейзаж, дървета, поле, кон тича през нивата, аз се озовавам там, изведнъж, както си гледам, усмивката ми става по-широка, разбира се, че съм бил там, аз само се връщам, слънцето прави кръг около мен, аз съм от другата ...
На вратата ми днес застана,
онемях, думичка не можех да ти кажа.
Старата буца в гърлото, там си и остана,
опитвах се безраличие да демоснтрирам, но не можах да ти го покажа...
Преобърна се сърцето ми милиони пъти, ...
Със твоите лъжи
превърна очите ми в алени лилии.
Крсиви за гледане, но кървави...
Унищожени, самотни, влажни очи...
Казваше, че обичаш червеният цвят, ...
Събличай ме ти... така, с тези огнени очи.
Кажи, дали бавно ще стане или на бързи обороти?!
Само ми кажи...
Искам всяка секунда да усещам пак,
този допир на тялото ти в парещия мрак. ...
Не вярвам в любовта...
Не и в тази, която изпитвах някога към теб!
Не и в тази, която събира хората до края на дните им-и в безлунните нощи,
и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението.
Не и в тази, която те кара, да желаеш цял живот, да държиш ръцете ...
Излъгана?!... Отново бях излъгана... измамена... Как ме гледаш само... язвително... без капка жал... без угризения! И тази ехидна усмивка... Наистина вярваш, че я заслужавам! Колко си смешен!... Ами аз? Колко съм жалка!... Да видя нещо добро в теб...
Излъгана?!... Добре си изигра картите... Заблуди ...
Орисия ли или душевен плач,
е оня глас, човъркащ те зловещо?
Злоба ли е онзи тежък здрач,
покрил съзнанието ти диво, но човешко?
Май споменът превръща се в представа ...
Как да те обичам? Ти ме мразиш.
Как да поговорим? Ти мълчиш.
Щом докосна те, от мен се пазиш.
Пусна ли те, ще ме нараниш!
Ти приятелство не заслужаваш ...
Кафето сутрин е някаква безвкусица
горчива, но пък е навик за отрязана ръка,
хващаща дръжката, когато пиеха устните
течността и усещаха вкуса му и сладостта...
Водата пък е особена горчилка ...