И понякога мисълта за тебе бавно ме убива,
разкъсва моята душа
за искрата в очите ти която виждам,
как за мен свети дори в нощта.
Може би не съм добра, ...

Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и с ...

Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...

( мини разказче по две картинки )
Татко е акробат. Мама е дресьорка на най-различни животни. Двамата работят в цирка. По цял ден сме там. Лятото ходим по други градове. Тогава близко до шатрата живеем в къщички на колела. Големите им казват каравани.
Аз много обичам животните. И те ме обичат. Даже и ...

На простора съхне риза.
Вятърът във нея влиза
и върти я, и обръща.
Във ръкавите се връща,
ръкомаха и се смее. ...

На тръгване – спирам…
И пак се оглеждам.
Спомени търся
и диря надежда.
Тук всяко ъгълче - ...

Всички момиченца на шест годинки като мен искат непознатите хора да ги забелязват и да им се радват. Затова, когато с мама и татко пътуваме с влак и трябва да чакаме на някоя гара, аз заставам в средата на чакалнята. Покланям се, казвам на висок глас двете си имена, както прави оня чичко, който пред ...

Открих бутилка – странна, непозната
щом тапата отместих и избухна –
ухае на море с попътен вятър,
на диня, таратор и вкусна кухня.
Ухае ми на чувства синьо-бели, ...

Увод
Сапиенс бе единствена твар с мислосмилателна система.
Излагация
Гадина е същество без емпатия и алтруизъм.
Заключение ...

Красив е залезът разкошен,
в златисти цветове блести,
неповторим е и прекрасен –
последни слънчеви лъчи.
Ще го смени луната бледа, ...

За Есента е твърде рано още -
цъфтят до лудост китки и любови.
Светулки светят в тишината нощем.
Мечти угасват и се раждат нови.
Ухае пак на летен дъжд, макар че ...

На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натовар ...

Когато казват: "Рай",
първо, преди много време,
си представях само място.
Един безкраен девствен плаж, на чийто пясък
се виждат само моите стъпки. ...

И в утрото с душата огледална
поет ти ставаш, даже да не си,
че влюбен изгрев ласкаво е палнал,
пак облачните ангелски коси.
Свенливо небесата руменеят, ...

чико чиков в неделя
След поредния брифинг Чико беше заспал дълбоко. Когато се събуди пак беше неделя. Пак старият му приятел Кево беше намазал перчема си с порция брилянтин, и пак се готвеше да покани “събеседник по желание” поглаждайки мустак, както навремето беше го правил, когато на горещия стол ...

Лежах на леглото в апартамента си и гледах телевизия. Щорите и пердетата бяха спуснати. Тихо и тъмно. Достатъчно тихо беше да заспя в два часа на обяд, но не ми се спеше. С нетърпение повдигах края на пердето на прозореца, който гледа напред, към верандата. Очаквах някой - нещо да пристигне, да дойд ...

Коя съм аз? Там някоя. Коя ли?
Ах, колко невъзпитано и пошло!
Подвикват възмутено: —"По сандали
и чорлава къде се стягаш? Рошло!"
Къде се стягам? Хубав е въроса, ...

Началниците пак бяха оплескали цялата работа. Понеже както винаги избутваха всичко до последния момент, едва успяхме да резервираме полет до Варшава. А пътувахме с един тон мостри и никой не се сети да уреди транспорта на служебния багаж. На митницата сигурно щяха да ни разнищят. Добре че поне синът ...

Ние нежният пол сме и имаме право
да потърсим утеха за свойте сълзи.
Да приседнем тихо до нечие рамо,
с нежност мъжка да ни то утеши.
Сълзите, повярвай, не са от капризи. ...

Тъмно беше. Не зная дали заради предстоящата работа или от времето ми бе трудно да заспя. Отворих прозореца. Нощната хлад нахлу в стаята. Заслушах се. Стори ми се, че долавям тихо хлипане, което идваше от съседната къща, къщата на госпожа Тия Миа, скромна дама на средна възраст. Навярно на времето г ...

Познавам те, откакто бе за мене само мисъл- форма,
дошла да ме погали през съня ми във нощта...
Познавам те, откакто бе за първи път частичка малка
От мойто тяло, дъх и моята душа...
И любовта към теб във себе си усещам, от онзи миг, в съня ми щом дойде... ...

вълнението
на морето - нека от
сърца подето

За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...

Девет години... те няма сред нас,
девет години... те носим в сърцата
и нищо че липсва за Рая компас,
знам че си, рожбо, там в Светлината!
Девет години се молим без глас ...

- Обичам те! -
шопарът
изгрухтя,
и свѝнкята
го мигом ...

Нотариус Виденов бе достатъчно разсеян, задълбочен в писане, с порядъчно разхвърляни по бюрото документи, затова хич и не усети, че в кантората му бяха влезли клиенти. Сепна го предупредително мъжко покашляне, след което чу:
- Здравейте! Може ли да ни изготвите декларация за разделност и да я завери ...

Лято – морска песен, ароматен стих,
изгрев – рошав, весел в лятото открих,
с вкусове пътувам в плодов сочен влак,
мигове дочувам как порастват, как
бъбрят си вълните с пясъчния бряг ...

Нека само те погледам,
после с вятъра да литна
като щрих неволен, леден
в багри на картина китна!
Дръзнах да взривя кръвта ти, ...

Прекланям се пред теб, земя,
пред силата ти да създаваш.
Бъди опора и в съня
и никога не ме предавай.
Родилен белег си ми ти - ...

Дама е, която маже,
възрастта си да не каже,
но налитаща квачка
на петли без спирачка,
ни хлапачка ...

Беше средата на април и пролетта беше избухнала във феерия от цветове. Дърветата зеленееха и бяха окъпани в светлината на деня. Слънцето надничаше между клоните и нежно галеше тревата. Цветята и багрите им грабваха окото, а ароматът им насищаха въздуха и витаеха в гората. Небето беше ясно, без нито ...

Ех, мое нацъфтяло сочно лято,
разляло се по земната ни шир.
Кажи, да ти разказвам ли когато
бленувах твойте ласки през април?
Превзе ме и признавам си, щастлив съм, ...

原谅我真的喝醉了　
因为我真的想你了
一不小心就被寂寞
吞噬了爱着你的快乐
我知道这样不应该 ...