Как е възможно да сте толкова нагли!?
Как е възможно да сте осъзнато,
изрепетирано слепи!?
Как е възможно дори, да ви гледам право в очи,
и да допускам даже, че всички сме хора!? ...
Спал си под моста, било ти е студено.
А аз тука ти плетях вълнен шал.
Ял си корички, натопени в локвата.
А аз тука ти задушавах джолан.
Скитал си от град на град, бос и уморен. ...
"Не, не съм ви предавал,
просто на турците ви оставих,
че в Нормандия кюрд не се сражавал,
затова мръсно ви направих."
Тръмп казал, че изоставил кюрдите в Сирия, защото - забележете! - те не участвали в десанта в Нормандия по време на Втората световна война.Глупаво оправдание, а всъщност причината е ...
Легенда разказва за време чудато,
когато да любиш било чистота,
постъпиш ли скверно, тогаз осъзнато
Бог справедливо наказвал греха.
Залюбил млад момък девойка най-лична ...
Необятен, безграничен- език универсален.
Усмивката разбива граници, стени.
Жест велик и вечно актуален.
Усмихвам се на пук на егото дори.
С усмихнатите хора животът е по-лесен. ...
Страхуваше се, знам, от моята любов.
Нима бе толкова ужасна?
Усмивката ти стигаше ми - беше благослов.
Сияеше, искреше - тъй прекрасно….
Дори, когато пак те нямаше до мен ...
От слънцето забравено небето тихо плаче,
забърза се зарадвано роденото поточе.
Един паток заклати се, удари с клюн скалата
и камъче отцепи се, отнесе го водата.
От вихър разлудувано, заскача в камънаци, ...
100 дни мълчание, неизречени думи!
100 дни отрицание и пълна заблуда!
100 дни разкаяние, сълзи в тъмнината!
100 дни безсъние и болка в душата!
100 дни изминаха в очакване само! ...
Дали се къса пъпната ми връв,
която казват тръгвала от Бога,
и с колене, издраскани до кръв,
се моля с думи прости, както мога.
Дали съм грешна? Сигурно. Не знам. ...
Лукът може да накара хората да плачат, но още не е създаден зеленчук, който да ги кара да се смеят. - Уил Роджърс
Да, вчера писах стих за скорпиони,
за змии, паяци и всяка друга гад,
рисувани върху несбъднати икони...
Но се налага да се върна пак назад! ...
Какъв по-голям носител на светлина от симпатичното жълто (а понякога оранжево :) ) кълбо. топлещо ни с лъчите си всеки ден... ;)
Чудо!
Събуждам се с огромно нежелание,
усещам как леглото ми ме дърпа,
настрани обръщам се след кратко колебание ...
Здравей, моя любов неочаквана!
Като огромна вълна заля ми сърцето,
отне ми дъха и ме издигна в небето.
Сякаш жаркото слънце погали
нежно страните ми, ...
Сълзата е лале в зелената трева на тъжен поглед.
Разцъфва във откритото небе.
Разлиства страници на птичи полет,
побрали крехкия живот в едно море.
Ухае на любов цвета червеноален. ...
Направете му място, той иска да седне.
Цял живот се е скитал по пътища сам.
Неприветлив, изглежда ви смачкан и беден.,
уморено провлачва краката си, знам.
Той не би ви пресякъл за нищичко пътя, ...
Пред образа на приказна илюзия
с перо пречупено, в безстишие стоя.
Пробола егото на личната амбиция
в името на Любовта – ще замълча.
С фалшиви мигове не искам да ранявам, ...
Не е той Ерос в миг на страст безумна,
но стихвам щом го зърна – сладък блян...
От топли длани в звездна вечер сгрян,
как буди в мен една тъга бездумна...
И как дивѝ ме тази кроткост лунна... ...
Ослушвах се за гласове от зимата,
но няма как – миришеха липите,
а някому, все още бях "любимата"
за други, вече бях любов изтрита.
Измамно се промъкваше и лятото ...
Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца, ...
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
Не искам богатство, признание, титли,
а искам да служа на Бог...
не искам навред да се скитам безцелно
в стремежа "да видя света"...
Какво от това щом пребродя земята ...
Напълно осъзнавам, че съм в дълг,
по линия наследствена от Ева.
И ето – за реброто си дошъл,
щом няма опрощаване по древност.
Не зная как не се преумори ...