Стихи и поэзия современных авторов
Възторжени души 🇧🇬
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...
Реката 🇧🇬
на нашата безумна търпимост
лъжливите Алфа и Омега
на химерното ни благополучие.
Истините потъват в незримост, ...
5 минути майна... трайна... 🇧🇬
...5 минути...
Знам, че няма да ти липсват
мойте "приказки" крилати,
тези злите... с Happy Ending, ...
По Виктор Франкъл 🇧🇬
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...
Катедрала 🇧🇬
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...
Горест 🇧🇬
там присвива ме!
Болка, не една,
преследва ме където и да отида!
Никога не ще се отърва.. ...
Равносметка... 🇧🇬
Остава ми във вените ти пак любов да влея,
ако все нещо е останало от нея...
... но то не тъй много, зная,
та за това не искам да повярвам в Края!... ...
Актуален 🇧🇬
,,Човекът на времето днешно".
Бил с кирка в ръката и с поглед суров,
фиксиращ врага безпогрешно.
А скулптура скоро с цветя и венци ...
Как за горския балет всички купиха билет 🇧🇬
днес, заглавието казва.
Мъчно беше на Росина.
Чувстваше, че я задмина
Рори по известност вече. ...
Съдба 🇧🇬
Знам ли що решила е съдбата?
Днес съм тук, а утре ще съм там
заровен на два метра под земята,
и най-накрая ще остана сам! ...
Към Бога... 🇧🇬
– О, Господи!... Грешен ли към Теб съм в нещо?!...
Да не би в десницата,
която вдигам за молитва плахо,
Ти грешно: ...
Вечер в Есента... 🇧🇬
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...
Циганска зима 🇧🇬
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече ...
Житейска мъдрост 🇧🇬
и мисъл ме гризе една,
опита за житейските проблеми
на внуците успях ли да предам.
Учех ги сами да кретат, ...
За по-голям мечтаят си жените 🇧🇬
не го изпуска погледът й замечтан.
Обича го и тъй й е приятно
от предните... че той е по-голям...
Тъй топъл е, така е гладък, ...
Етюд за лавров венец 🇧🇬
Понякога и дяволът е повод за смирение,
разровиш ли се в себе си дълбоко.
И търсиш смисълът в живота
щом вечността докосне с дулото челото. ...
Горна Оряховица 🇧🇬
всяка улица спомен ми носи.
Райско кътче за стар и за млад,
отговор има на всички въпроси.
Този малък, но тъй красив град, ...
Ами да се съблека? 🇧🇬
нервно повишава глас:
"Вече писна ми да чакам!
Рима търсиш втори час!...
В теб обноски - ама никак! ...
Написани капки 🇧🇬
посреща дъжда с
разтворени обятия
и поглъща всяка капка.
Пресъхналите поточета ...
Защо живеем? 🇧🇬
уви, ще дойде и моят ред.
Към отвъдното вси вървят -
туй ни е делът клет.
Напрягам аз своята мисъл - ...
Поредното писмо 🇧🇬
и винаги бягах от теб...
щом видих те плахо треперих...
не исках да знаеш за мен...
Не помня как всичко се случи... ...
Минало 🇧🇬
Тъжа редовно. В малки дози. Все за теб.
Аз свикнала съм. Но с теб нещо ново е.
По-болно и от плачещо дете.
Захвърлените думи някой мачка. ...
Как в един треньорски лист Рори пръв е футболист 2 🇧🇬
и с една голяма зелка
бос тренираше на двора.
Думичка не проговори,
щом се върнаха с баща си. ...
Вечер в Есента... 🇧🇬
Слънцето и Светлината
тук оставиха сама
Есента, а те оттатък
чак във Долната земя – ...