Притаена болка резонира – крясък блед…
Пристъпва Господарят – очите му са празни.
Тя свела поглед е в земята, не смее и да трепне.
Той я гледа… носи бич в ръката…
Удря… пак… и пак… и пак... ...
Бременна жена насреща ми върви,
усмихвам ѝ се, усмихва ми се тя с очи.
- Бъдете здрави и живи - пожелавам сега.
Погалва тя корема си, благодари ми веднагá!
- Колко ли безсънни нощи чакат ви сега, ...
От сладост, многопластова прелива
на вкусове, богата, Есента,
в палитрени нюанси тя заспива,
с енергия се буди – сутринта.
Косите, побелели боядисва ...
Да ме смачкате искате! Много добре!
Да полегна и кротко глава да превия?
Да се тюхкам и моля, да кърша ръце?
Да ви имам за Господ и лъжемесѝя?
Да ме смачкате искате! Хайде! Дерзайте! ...
Разминават се душите във времето.
Няма кой да ги спре за „Здравей”.
А ръцете им-винаги вплетени-
се докосват незнайно къде..
Те-душите-не искат утеха. ...
... и ще остане спомен за теб
ще остане и спомен за мен
Звезди ще валят в отвеси от лед
Млечния път ще се влюби в новия ден
По еклипсите планетите ще си шепнат ...
Защото ти повярвах се променям.
Променя се и вярата ми в хората.
В това, че който иска да е с мене,
забравя що е - колкото пък толкова.
Защото не достига само обич. ...
"Есента, последната и най-прекрасна усмивка на годината" - Уилям Бриянт
Есента ни е тука - топла, тиха и ведра,
из недрата подбрала сетни дарове щедри;
плодни земни потоци - да узреят житата,
багрилата от залези - да нашари гората. ...
Една илюзия безшумно се прокрадна.
В сърцето пропълзя и сви се на кълбо.
Така красива бе!... Изпълваше го с радост.
Изглеждаше почти… Почти като любов!
А разумът напразно удряше камбани. ...
Разяжда тя отвътре всеминутно
покой не дава и за миг дори
ръка да вдигнеш, да убиеш е възможно
без капка жалост! Щом в славата не грееш ти!
А всеки има своята звездичка ...
Не бих забравила деня на първата ни среща!
Най-истинското щастие събрало две сърца.
С очи преливащи от нежност ме погледна.
Засрамена потънах в чистата им топлина.
Червено цвете расло с обич в лунапарка, ...
Мислите към кръстопът ме водят.
Кой път да избера се питам аз.
Единият- мечтателен, изпълнен целия със светлина,
Ала условие се крие в него,
Трябва аз без теб да продължа. ...
ЗАЛЕЗЪТ
Залезът свежда тъжно черните си мигли.
Под тях денят взривява пламъци последни.
Върху вечерницата той разпръсва стигми -
огън спомени - път към дни ненагледни. ...
Мъдростта пристигала с годините,
а при мене идва лудостта,
всеки ден живея с пълна сила
и белите коси не ще ме спрат.
А казват ми - "е, хайде вече стига, ...
Блазе на грешника усетил вкуса на
пареща любов...любов в която,
тялото изгаря и в плен ,предава
светоста на всеки ден,подарен му
на земята.Прощавай ,грешките на другия ...
Чао, Септември! Отиваш си днес!
Дълго си говорихме нощес!
За всичко, дето беше обещал!
За всичко, което до днес не си дал...
Днес си събираш багажа и тръгваш! ...
Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен! ...
Какво като отново е октомври,
нали със теб обичаме дъжда,
живеем само с хубавите спомени
за времето, родило любовта!
Ще има студ. Ще бъде дълга зима, ...
Есен вълшебна, макар и дъждовно.
Пушат комини, падат мъгли
и сливат се някак странно чаровно,
сякаш се спуска завеса, нали!
Готви октомври своя спектакъл, ...