Стихи и поэзия современных авторов
Искам 🇧🇬
режа си косата.
Искам да са вените, но
смисълът е някъде във мен.
Недовършено ми е… ...
Бодлите на живота 🇧🇬
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни, ...
Hося в мене Човешкото... 🇧🇬
и в очите навира се.
Изтънее ли шията,
то бесилка намира се.
Из калта разни грешници, ...
Май 🇧🇬
С тази песен на дивите гълъби?
Как ръцете си да не простра,
За да хвана оная Зора,
Подарила сив пух на тополите? ...
С моето аз 🇧🇬
Ще ти покажа -
тайнства зад
заключена врата...
Там няма бряг, ...
Там 🇧🇬
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
Без цена 🇧🇬
Защо се давиш в мъка и тревога?
Какво постигаш и какво привличаш
със бялата яка на черна тога?
Живот е. Кратко чудо. Подарено. ...
После 🇧🇬
Но никой жив не знае. Ала даже
за това отвъдното мълчи.
Няма някой върнал се да каже.
Сигурно е много по-добре ...
А изгревът трепти от съвършенство 🇧🇬
нанасяме удари - раняваме в гръб,
отпускаме хватката - душата ранена е
и дебнем отново - нова жертва в засада...!
Хищници - живеем на хищна планета... ...
Моят свят 🇧🇬
> Бъдете в този свят, но не от този свят.
>
> Гълъбина Митева
Отивам си във моя свят. ...
Русалка 🇧🇬
приседнала във вечерния здрач,
Русалка гледа морето,
със поглед замислен и благ.
Видя го тя в своето царство, ...
Ново начало 🇧🇬
Когато със живота си приключил
и вече си на път към вечността
какво ли друго може да се случи?
Ще мине ден, ще минат два и три ...
Живот- безкрайно Рождество 🇧🇬
които вярват и творят,
които знаят как да падат
кога да тлеят и горят.
В отвъдното ни няма вече, ...
Тих стих 🇧🇬
Не се обличай в тази жега в черно!
Жената ме държеше за ръка,
бе истински загрижена, наверно.
Не можех нищо да и кажа аз. ...
Моят дядо 🇧🇬
на тинейджър все се прави.
Брей, умът му не увира
има още детски нрави.
Сутрин рано песни пее, ...
Убийствена любов 🇧🇬
изгаря нашата любов.
Силна и неукротима, тя погубва
всеки мой първичен зов.
Сърцето ми изгаря неуморно, ...
Въпросителна 🇧🇬
както прибоят катери брега,
в своите прилив и отлив,
с постоянството на дълга.
Разсъждават я погледи ...
Повест за себе си 🇧🇬
> И аз съм сам стопанинът на къщата,
>
> където не живее никой.
> ...