Според някои легенди в самодиви се превръщат най- грешните жени, които не са желани нито на земята, нито на небето.
Той вечер свлича змеевата кожа,
две уморени длани са крилата.
Аз самодивската премяна пак ще сложа,
за да танцувам цяла нощ в душата му. ...
Днес всеки влак си има пътник,
и аз съм “пътник” с всеки влак.
От как се помня все съм спътник,
блуждаещ сред безкраен мрак!
А дишам чинно... в уютна драма, ...
Празна е масата, жадни са чашите.
Тази нощ мъката той си изпи.
Утрото светло. Светлото страшно е –
лезия черна от нощния пир.
Звуци разбуждащи, дразнещо скърцане, ...
Може би на Марс има жълта трева
и гори от вечночервени дървета.
Пият в шапки на желъди свобода
и се чудят на нашата синя планета.
Недокоснали капчица земна вода, ...
Днес пак съм мъничко сираче,
без пукнат грош в душа -
eдна Гаврошка, като просякинче
изпросила любов- получила пара.
Днес пак откраднаха ми красотата, ...
Обръгнали са те до ента степен,
обраснали са техните души
и само пред лика си достолепен
се спират със усмихнати очи.
И можеш ли на тях да имаш вяра? ...
Дарина Дарина сладка като малина.
Срещам те аз и изгрявам в екстаз,
приближаваш се ти и учестено сърцето кънти,
поглеждаш ме ти и забравям за вси,
защото времето спира за мен. ...
Разпилей ме, като вишнев цвят,
разлудуван след нестихващ вятър.
Нека всеки цветен листопад,
бъде взрив, мечта насред полята!
Та земята жадно да цъфти, ...
Ето ние отново с тебе се срещаме-
след толкова години да стопиме леда.
На масата един до друг седнали,
а пред нас- две шишета газирана вода.
Вода изтече толкова много ...
Тихо стеле се нощна мъгла,
като одеяло покрива земята,
вплита нишки във нея страстта,
и усмихва се мъдро луната.
Влюбени двойки звездите привличат, ...
Сребърни слънца, част от друго време,
свят различен знам, паралел неземен.
Сребърни слънца, изгреви чудати,
свят без грехове, чувства непознати.
Сребърни слънца греят в златна зала, ...
Със думи едносрични, прочетени в обратен ред,
ще се помъча да скалъпя моя стихоплет!
Кап, кап, кап- дъждовни малки капки.
Пак, пак, пак- политическите схватки.
Сол, сол, сол - раната изгаря. ...
Младата върба косите си бледозелени разпусна
и във водата крадешком се огледа.
Вятърът към нея препусна,
залудува и нежно я зацелува.
Заговори той с красивата дама, ...
Жената в мен остана мъничко момиче,
запази всеки трепет, всеки светъл спомен
не изостави мъничкото златно птиче
на вярата в доброто из света огромен.
Жената в мен е като просякиня, ...
Днес е време, когато се свършва земята.
Падат куполи, кули, звезди, Нотр Дам.
Овъгленият ден ветровете намята
и напред продължава, останал без храм.
Може би са въстанали малките ъгли, ...
Дали съм още хубаво момиче,
очите ти ще кажат, знам,
но вярвай ми, безкрайно те обичам
във този тъй объркан труден свят.
Ръката ти държа сред звездни бури, ...
Когато вече няма да ме има,
денят ще влезе в стаята и – а!
Останало боклуче на килима,
по книгите останал звезден прах.
Картинката като сега я виждам, ...
Творение на Бог ли е човекът –
не му е време днес да спорим.
Приемам, че е тъй... Тогава нека
за стария Адам да поговорим.
От кал бил праотецът ни изваян ...
Ти може и да ме възненавидиш
за болката, която в теб посях,
а може да простиш, че толкоз свиден
си ми, а все ще плащаш моя грях.
Ще ми простиш навярно, че си мъдър ...
Не те познавам, облако разрошен.
Изваял те е вятърът до рядкост.
Като дъжда си плътен и възможен,
и хвърляш сянка, там където трябва.
Таиш ли тъжни, неразбрани мисли? ...