- Три месеца вече по тебе съм луд!
- Не искам да страдаш, така се получи.
- Забравих за радост, умирам от студ!
- Ненужна е твоята вярност на куче.
- Празен и тъжен без теб е тоз град! ...
ако днес съм тук, а утре не
ще остане ли извън мен част от моето сърце
а ако е пусто то
дали за миг няма да съжали за всичко пропуснато
как на всичко хубаво гръб обърна ...
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
Появи се като призрак във живота ми –
връхлетя и го разбърка до бруталност.
Бях отворила сама за теб душата си…
А сега се чудя – бе ли нереалност?
Като призрак прекоси за миг пространството. ...
Валят искри от пурпурния залез
и с жар посипват плажа опустял,
загръщайки го в мълчалив воал,
сегиз-тогиз раздиран от талази
разбиващи се в скална самота вълни. ...
Гъмжи виртуалното пространство от снимки на момичета -
полуголи, с погледи сластни, опънали дълги, гладки бедра,
на показ извадили обемисти гърди, да се набиват в очите ти.
Какво толкова... обикновена фотография... нали е красота!?
Одухотворяват... Завладяват... Съблазняват... Продават... ...
Полето със небесните циклами
и облаците с рокли лавандулови.
В очите на една човешка драма
небето и земята май са луди.
Извадила зад облака хрилете си, ...
Жив съм, но не мога да те разлюбя,
помня времето, когато беше друга.
Бяхме влюбени, щастливи, опиянени.
Бяхме, бяхме, но вече сме си само някви.
Продадохме душите си, все едно бе само ден, ...
Когато нещо не върви!
Когато, хората са слепи...
не виждат по далече от страха,
загазили сме здраво във душа си.
Нещастници,от страх предали и гордост, ...
Откакто те няма до мен
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.
Прехапвам си усмивките до кръв ...
Не съм мечтал за друго до сега,
на пейката, пред къщата на село,
безгрижен и по детски да стоя,
превръщайки бездействието в дело.
Да гледам пъстротата от коли, ...
Оплака ми се поетеса Мими,
че трудно й е да намира нови рими,
че примерно, да кажем, за любов,
римувала я винаги със... Оф...
Или пък, да речем, любим, ...
В КЛУБА* отдавна си членувам,
САМО Голдъновци сме,
Но мама се натрапи, стихове ми публикува,
"Изгряваща звезда" съм, де.
Той – тати, всъщност, истинският ми стопанин, ...
На живота колелото все напред се върти,
а житейският часовник с прецизна точност брои,
от Бог дареното ни време в земните ни съдби.
Тленни сме, да, но делата ни нетленното вгражда,
за да може този, който идва след нас да надгражда ...
Здравей, лято, отиде си и пак се върна,
мое си, слънчево идва ми да те прегърна!
Дойде с усмихнато слънце, при нас си сега,
да стоплиш телата ни и нашата душа!
Здравей, лято, аз дълго те чаках, мечта, ...
Животът ми от буря ли се скърши?
Едничък клон отчупен – заболя.
И беше огън птичата ни къща.
Сълза за миг звездите разлюля.
В стотици капки пламъче засвети. ...
Толкова.
Тишина. Тъпа болка. И раздиращо разочарование.
Безсъзнание.
Пулсиращи съдбовни думи. Нищо няма от тях. Ехти тъжен смях.
В очите влиза прах. ...
Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед. ...
Понеже неочаквано се свечери
и слънцето залезе в очите ти.
Обещай, че с вятърничавите мечти
отново ще заседна аз – в гърдите ти.
Когато само твойта връхна дреха ...
Мъдрец почесва голото си теме
и спорът ни прекъсва, малко нервно.
Аз просто чакам – дявол да ме вземе,
и Бог да ме обикне – безрезервно.
Изгубените битки са ми хоби, ...
На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...
Понеже те обичам до безкрайност,
а някак си не мога да забързам времето,
реших да замълча и не случайно –
(такива бури не разхлаждат в жегата.)
Но ти не си мисли, че онемявам, ...
Повярвай, тръгвам си аз,
макар и нощем мъка гърдите да стяга.
Очите срещнат ли твоите не излиза от мене ни шепот, ни глас,
и където погалиш там се всичко сковава.
А щом се засмееш пак засиява небето, ...