Стихи и поэзия современных авторов
Необуздано 🇧🇬
Докосвай ме с нежност,
гали ме с очи,
разливай по мен сок
от топли, искрящи, прозрачни сълзи. ...
Силата на любовта 🇧🇬
В началото на месец февруари
се срещнаха съперниците стари –
богът Бакхус с бога Купидон,
без поздрав мил, или поклон. ...
Превърнах се в огнен тайфун 🇧🇬
от огън негаснещ
и с тях се понесох
напред.
Разсичах небето, ...
Вещерско 🇧🇬
вещицата в мен предадох.
Хвърлих вехтата си шапка,
наметалото, метлата,
в казана вече правя сладко ...
Дрън 🇧🇬
Кой пак ми разваля съня?
Дрънчи каруцарски Европа
и в пепел превръща калта.
А бяхме замесили глина ...
Не съм дошъл 🇧🇬
Не съм дошъл на този свят,
Като през турско да премина...
И аз да нося ялов цвят…
Да ме забравят за година ...
Юли беше 🇧🇬
Хванала смело ръката ти,
вървяхме рамо до рамо.
Обичах да ме водиш на реката
и да ми разкриваш планината. ...
* * * 🇧🇬
„Все някой ми пречи, все някой ме спира!
Моят напредък в живота все друг го стопира!“
Колко е лесно с такава житейска нагласа
свойто престъпно бездействие да игнорираш. ...
Работа безтрудна 🇧🇬
чакат близки и познати!
Вторник е за пред началник,
през почивка – пълен надник.
В сряда ли? ...
Мракът и Ти 🇧🇬
Хора им хвърлят трошици. Лъчи
галят земята с напукани длани.
Нежност се лее. Животът цъфти.
Звучно се смее отруден работник. ...
Цял живот 🇧🇬
ми носи камъни,
с които истината ми
строи гнездо.
Отглеждам доверие.
До хоризонта 🇧🇬
не бързам, бавно се движа по нея -
по-леко е, щом ти пристъпваш до мен
и да сме заедно до хоризонта, копнееш!
Мечтите, несбъднати, чакат отпред - ...
* * * 🇧🇬
Човек в безсмислен акт животът си превръща,
ако във миналото свое построи си къща.
Не го ли ползва с разум. Само за поука,
то с цялата си сила срещу него се обръща. ...
Когато музата излезе в пенсия 🇧🇬
А стиховете - пълна скръб. Мъртвило.
И не помръдва нищо живо там...
Отдавна пепел всичко е покрила...
Но егото му няма миг покой. ...
Съдба 🇧🇬
живота си минава,
спомена отминава,
стрелките отброяват,
живота си минава, ...
Кажи ми, дядо, как баба си обичал? 🇧🇬
с какви мили имена си я наричал?!
Колко силно си я прегръщал,
когато от далече си се връщал?!
Гледал ли си я тайно и копнежно, ...
Твоето име... 🇧🇬
назовава ме отвътре,
назовава дори и сянката ми,
заспива на гръдта ми,
събужда се в сърцето ми, ...
Миговете отлитат 🇧🇬
Незабелязано летят миговете и годините...
Остава само любеща душа, сърце горещо.
И мъка по загубените дни и самота.
А болката е само за обичта! ...
Очакване 🇧🇬
Преситих се на есенни листа,
отронващи се тихо със сълзи́те,
потъващи в безсънната земя,
отнасящи на младостта мечтите... ...
Вечност 🇧🇬
на брега на морето,
тя му каза, че е луд
и потъна в него.
Присъствие 🇧🇬
Тя е тук. Ти си тук.
Хайде да спрем с тази криеница, ела при мен.
Нека да усетя и твоето присъствие.
Ела си. ...
Създание 🇧🇬
присъствам и отсъствам.
Чуваш ли?
Душата си разкъсвам.
Не съм те търсила, ...
Молба за прошка 🇧🇬
Толкова ли е трудно да пазиш душата ми?
Колко пъти плачеща и молеща?!
Молба за прошка.
Аз дълбоко в себе си знам простила съм. ...