Хубавото идва винаги след лошите неща...от собствен опит знам.
Само трябва да се бориш, да останеш чист в своя храм.
Удари, и буквално, и преносно съм понесла... главата си на гилотината предложих.
Болка, кръв и сълзи съм проляла, себе си за накрая аз отложих.
И с години болката търпях, мазохист за ...
И тъй върви всеки странник, блед
прокарва своя пътека в нощта,
когато светът все още е тъй млад
и ние в него с нови и топли сърцa
откриваме своя път и посока. ...
Посветено на моята приятелка, художничката от Троян - Поли Нанова, която преди няколко години напусна внезапно този свят! Поклон, Поли!
Живеем все забързано,
а времето лети....
Живеем във безвремие
със планове, мечти.... ...
Когато си тръгвам, съм бяла нагъната страница
и есенни сънища тихо се гушат във стъпките.
Душата ми тръгва бездомна от всички пристанища
и колко са сладки на дивия въздух пак глътките!
Аз мъжки очи ще оставя отново замислени, ...
Умея да мълча, когато всички
тъги от мен напират да изплуват.
Разпръсквам се на уморени срички,
които самотата ми римуват.
По дланите си пиша... Нямам глас. ...
Завивам те със себе си. В прегръдка.
Докосвам се със твоите ръце.
Отпивам те на бавни глътки
но жаждата не може да се спре.
И нощите остават безутешни ...
Аз искам Думите ми да ги пазите –
тези, писаните в рима, но и без;
не цветя на гроб да ми поставяте,
а по думичка палете, `место свещ –
така аз вярвам, че Душата ми, ...
По тъмното в душата си да знаеш,
че слънчево дръвче над теб се листи.
Последните минути са отнякъде
и никъде за никога отишли.
Знам, всичко е объркано и прашно, ...
Човек може да се пристрасти към какво ли не.
Към цигари, алкохол, към опиати...
А на мене, за целта, Господ съпруг ми изпрати!
Движим се из къщи като частици антиматерия,
но ако го няма, изпадам в истерия! ...
Красив си много, дявол да го вземе!
С поглед лазиш ми по кожата и сетивата.
Като куршум с изместен център влизаш в мене,
от очите, през сърцето и
забиваш се в душата. ...
В живота ми, око огромно гледа,
горещ пирон в душицата ми, клета,
във капките сълзите надделяват,
а мислите стихийно полудяват,
избирам думи, вик и тишината, ...
Любовта ми бе прерязана преди да съществува.
Даваше признания, даваше небето...
Ти си ми небето, давам те на теб си,
взимай се и бягай, че ще стана детство...
Любовта ми ще зимува.
Пропуква светликът свойта черупка.
Леко загатва в мъгла силуети.
Само след миг светът ще затупка
в ритъм съдбовен, щом слънце засвети!
Есенно утро попива в листата, ...
Хари: На тронът цар е достолепно седнал
и жезъл от сапфири той държи.
В утро конят гривест той възседнал,
живот раздава, взема и глави.
Христо: Седнал е удобно в трона си студен, ...
Вятъра не бяга, той е поспряло мигновение..., а мигновението е живота, който носим в сърцето, наричайки го вдъхновение...
Казват, че думите
отнася ги вятъра... -
затова ще изпратя...
всяко - "Обичам те!" ...
Двадесет и първи век си има своя стил и мода,
технологиите и новостите побъркаха народа.
Какви неща се вършат под небосвода,
ако и мъртвите научат ще се преобърнат в гроба!
Интернет е втори дом за малки и големи, ...
За тях ние често забравяме,
но не помним - и ние ще остаряваме.
Почитайте нашите дядовци и баби,
че те са тъй болни, слаби,
че те са ни родили, създали, ...
Есенна картина
С различни цветове се оцвети гората,
в преливащи багри промени се и планината!
Една есенна картина многоцветна, богата.
Трактор работи, виждам в полята, ...
Просто спряхме да се отразяваме.../?
Аз ли? Аз май се досетих пръв...
Кога и как, какво на другите готови сме да даваме?
Защо побягваме щом пуснем кръв?
Уплашени? Не просто се познаваме до болка... ...