Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...
Прегърбена къща си скубе косите,
завинаги обезлюдяла.
Отдавна не плаче и нищо не пита,
от тонове скръб полудяла.
През покрива срутен надничат лъчите ...
Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...
... приласках аз и птиците в нищото.
И превърна се месецът в звяр.
Беше блед и озъбил се хищник,
с лик неземен сред хаоса стар...
... изведнъж запламтяха Горещници. ...
Нощта, като гарван отлита
на запад от облаци тихи и бели,
във които Господ се вплита
сред нишките злато и пъстри къдели.
Просторът ехти от птича песен, ...
Автор: Генка Богданова
Съкровище, скрито дълбоко сред мрака
да бъде открито отдавна ме чака.
И ето, блуждаещо огънче пак заигра
в съня ми, преди да изгрее зора. ...
Проблемът не е в крана,
а че масата в бедност е държана!
Проблемът не е в паметника,
а че шепа хора народа си измамиха,
че рушат и минало, и бъдеще, и настояще, ...
Опитаха се да ме повалят изцяло
с лъжливи думи, глупави интриги.
Уж прости хора, но от гняв освирепели,
завиждащи, в душите си изгнили.
И сипеха по пътя ми отровата, ...
3/ Ти трябваше да победиш или загинеш!
Друг изход просто нямаше за теб!
Ти през Арената на вековете мина,
със гладиаторския кървав меч!..
Нима от някого очакваше пощада?! ...
Твърде дълго ли се вгледах, че светлината избледня?
Твърде дълго ли се вгледах, че часовникът замря?
Твърде дълго ли се вгледах, че светът побеля?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща засия?
Твърде дълго ли се вгледах, че отсреща тебе аз видях?
Някога обичал ли си ти жена?
С нежна ръка, докосвала ли те е така, че да стопи сърцето?
Очите и са портал към незнайни светове,
видиш ли ги, никога не ги забравяш.
Някога обичал ли си ти жена? ...
Съдбата те посочи с пръст и каза: „Тази
във нощите ти няма да даде покой.
Сърцето си от нея няма да опазиш
и в миг съдбовен ще ти каже: „Ти си мой!”
Щастлив, на робството веригите ще носиш, ...
Ще те прегръщам винаги, Любов!
Обичам всичко твое безвъзвратно!
Пътувай! Намери живота нов!
Не искам да те чувствам пак превратно...
Не питай! Не залагай чудеса! ...
Стъпвам с несигурни стъпки...
Но назад не искам да се връщам...
И пролазват ме хладни тръпки...
С топлината ти нежна се загръщам...
Към теб аз ще продължавам... ...
Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...
Все още сърце едно бие само в нощта,
все още дъха ѝ гори го, както догаря свещта!
Все още тя за него е една – неговата кралица,
Все още той движи се по ръба – нейният крал.
Трудно сърцето приема, че дошъл е деня, ...
Преходно е всичко и най-вече ние,
като в тайфун завихрени от кръговрат,
за кратко тук сме и като в магия,
през шепите ни времето изтича, безвъзвратно.
Константа уж е, а сякаш на инат, ...
Ще дойде време, ще простим
на Любовта детинските капризи.
Наздравица ще вдигнем, ще заспим
в прегръдката на закъсняла близост...
Ще дойде време, сигурно ще спрем, ...
Обичам да се смея, обичам да се радвам
на деня светъл, на живота тъй прекрасен.
Не спирам и за миг да вярвам
че тъй ще бъде и на пролет, зима и на есен.
Морския бриз щом по тялото усещам ...
Ти ела!
Ти ела, любов, вън не стой на прага,
седни до мен, тук е празен стола
и в стаята студее самота. Чакам те!
От обич ти ела! Няма с теб да споря! ...