Аз съм далеч от теб.
Дали това е достатъчна любов или силни характери, няма значение.
Защото сме от тези, които могат да се справят.
Защото ценим времето, когато сме заедно и чакаме с нетърпение следващият път.
Защото си вярваме. ...
Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства. ...
Аз съм сляпа, когато не виждам очите ти.
Аз съм глуха, когато не чувам гласа ти.
Но, кажи ми, дали ме позна по сълзите ми?
И дали ме запомни, признай, по смеха ми?
Всяко утре без теб е най-страшен кошмар. ...
СТАРОСТТА
О, стане ли вече на възраст Човека,
Очакват го хиляди малки беди...
И дните пред него се тътрят нелеки...
Докато Животът, не го повали!.. ...
Тя се влюби по неволя,
защото си мълчах и строен бях,
а просто аз не можех да говоря,
че глътнал бях корема си със смях.
Подхлъзнаха я, признавам, сори. ...
Когато в лятна, тъмна нощ,
усещам вятърния повей,
гледам хоризонта необятен
със слятото пред него блуждаещо море
и чувам ударите на безкрайните вълни. ...
Мислите си в ъгъла наказах,
защото само с теб се занимават,
а те стоят и гледат ме с омраза.
Ох, зная, много трудно ми прощават
подлостта, с която се опитвам ...
Съблечена душата стене...
Кръвта по студеното се стича...
Опитва се да грабне време,
в което чувства малко... И обича.
Тя, душата все е неразбрана. ...
Тя бавно пристъпи прага на вратата,
с поглед – замислен, плах, неуверен.
Сърцето и́ силно тупти... Ще се пръсне!
Каквото е търсила, май го намери...
Какво ли е търсила тази госпожица? ...
Снощи ме облиташе един комар,
упорито ме напада, стръвно –
замахнах и го зашлевих с шамар
звънливо, бузата ми пламна, кръвно!
Изсули се, нахалника проклет, ...
Отмина празничната еуфория -
със поздрави, целувки и цветя
и вчерашното вече е история –
нещата са по своите места...
Във себе си се вгледа със тревога - ...
Сърцето ми иска да разбере...
какво се случва със всички...
объркващи неща тук и там...
по света, в живота, в човека...
Но знам, че когато му дойде ...
Broken chains and echoing screams,
endless pieces of scattered dreams
haunt the mind of the observer,
who must now become a preserver.
As paradise is smothered in ash, ...
Завесата е спусната, но пак
ветрецът лек нехайно я отмества.
Пристъпвайки през мраморния праг
навън, ти сън си, приказно вълшебство!
Балконът се превръща в кораб бял, ...