Недей забравяй тази непозната,
която ти е втръснала от търсене
и мразиш я в частта, която смята,
че носи половината ти късове.
Плаши я със повърхност и съмнение, ...
Не ми отнемай правото да те обичам,
сред дъхавите люлякови нощи.
И до насита в очите ти да скитам
с мечтание, в което да се будиш.
Не ми отнемай приливните изгреви, ...
Не търсих и не чаках релевантност,
не се стремях да бъда чута и видяна.
Неспирното трептене на твоята хуманност
извика в мен надволевата ми изява.
Така, към теб, в закрачка без пардонност ...
Още си тук? Не желаеш сбогуване...
Във страстта ми се хвърляш изцяло,
каскадьор безразсъден, който страстно жадува,
мойто тръпнещо, огнено тяло.
Но не знаеш, нали, причинявам изгаряне, ...
Светъл рицар, отдавна немигнал,
топла сянка, самотна в нощта,
аз съм призрак, из мрака пристигнал,
вече сбъдната твоя мечта!
Всяка нощ над съня ти будувам, ...
Аз съм сълзата родена, от болка...
често, никой не ме забелязва...
Броят сълзи ли, отмерва със колко
рани, е сърцето наказано?
Не ножове, а словесни стрели ...
Сбогувал ли си се с голямата любов,
когато сам най-силно си обичал,
от упор гледал ли си спомена жесток,
как чезне там един живот безличен?!
Не си ли искал ти студената земя ...
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...
Бяха много влюбени очи,
всичко искаше да му даде тя,
стигаше – само с усмивка да мълчи,
да се усмихва влюбен той все на пролетта.
Бяха много влюбени очи, ...
От щастието никак не боли.
Какво е всъщност? Здраве, шепа хора,
усмивки и тревога... И умора,
когато залезът във мен звъни.
... Когато птиците летят в кръвта ми, ...
Чувал ли си шум от падаща стена,
виждал ли си, как се сгромолясва,
масив грижливо, ден след, ден граден
със собствените пот и нерви?
Стряскал ли си се насън, ...
Обърках се, как много се обърках!
Перун ли ми е богът или Тангра?
В сърцето ми езичницата пърха,
макар християнка... Даже православна!
Морана дебне ме зад всеки ъгъл, ...