Стихи и поэзия современных авторов
Продължение......, 🇧🇬
Към къра никой не търчи!
Мотиките в мазите скриха.
Животни никой не държи.
О, тия пенсии прочути, ...
Букет от спомени в една греховна тръпка 🇧🇬
а прегърни ме сякаш си ме чакал.
И няма нужда, нищичко не казвай -
тъй натежал е вече с усет мрака.
Страстта ще коленичи в този миг - ...
Не бях ли? 🇧🇬
Какво съм празнувала толкова много лета?
Преди да узная, че сърцето ликува тържествено,
единствено сгушено в скута на твойта душа.
Не бях ли жена и преди да се сбъдна наяве ...
Старата пейка 🇧🇬
и просто се радваха на пролетта.
- Кажи любима къде да те заведа?
- Ами където ни намери любовта.
Жената усмихната дядо поведе ...
Открих се 🇧🇬
вперихме със теб очи.
С желанието да се видим
или познаем, може би.
– Аз ли съм? – това се питах. ...
Ти си моето момиче, аз съм твоето момче 🇧🇬
Сиви къдрици обкичват днес любимото лице.
Бръчките не забелязвам. И да има, аз не знам!
Честно в мене отбелязвам: "Не е мръднала ни грам!"
До прозореца безмълвна с часове стоиш така. ...
На приятелите 🇧🇬
нахранихте ме с хляб и с надежда!
Бездомен скитник бях на таз земя,
с любов подслон ми дадохте в дома си!
Сирак като останах клет, тогава ...
Пролет 🇧🇬
изгря над мойте неприветни дни
и всяка моя клетка Тя плени
със своя светъл самодивски поглед.
Плени ме – както само Тя пленява, ...
Раждане 🇧🇬
на самотата ми,
режа те
и започвам отначало.
Междусезоние 🇧🇬
се подпират на преспи
гнезда пустеят
* * *
сняг по върхове ...
Я виж го малкия?...Хитрец!... 🇧🇬
Домашният съвет се сбра.
Измърка котката: „Ужасен!...
Ти стих ли казваш на това?”
„Защо, бе? - кучето излая, ...
Гордей се 🇧🇬
България му е Родина.
Ала един е Балабанов!
Прости за думите ми, сине!
Чети го, сине! Препрочитай! ...
Двама 🇧🇬
Най-голямата. Единствената.
Твоят дъх да бъде остър зов
да съм нечовешки близка...
И тектонски искам да трепериш ...
Трудно се лъжа 🇧🇬
с годините се научих да не вярвам в хората.
И трудно се лъжа, може би защото помъдрях
и сам вървя напред и сам съм си опората.
Явор Перфанов ...
Магия 🇧🇬
(след своите от нищо нямам страх),
да падна пленник на затвор железен
и никога да не изляза пак.
Да следвам най-трънливите ти друми ...
Необходимият избор 🇧🇬
от тях моментите родени
са негова вълнуваща картина,
животът, който дава ни урок,
за нас е свидна майка ...
Подател: "Другата" 🇧🇬
Усещаш, зная, мойто съществуване
в напрегнатата тишина на всяка събота
и всяко негово внезапно отпътуване.
Не само теб, и себе си той лъга, ...
Mind vs. Heart 🇬🇧
are exactly the ones on which
the mind and the heart can't get along...
And the hardest part is the choice we must make:
Is heart more important than mind? ...
На онзи балкон 🇧🇬
Сред тишината на онемялото насреща зелено море с дъх на бор
дали чух името си?
Не помня…
А така ми се иска да знам ...
"Продължение" на първата ми книга 🇧🇬
животът, селската съдба...
Нещата тук изглежат гнило,
дори видяни от страна...
И всичко тук е запустяло: ...
Поглед 🇧🇬
на ухото ми,
част от мен,
която я няма,
минус тъкан ...
Гледайки назад, да вървим напред 🇧🇬
и превес на спомена да дам?
Значи ли, че с туй ще се завърна
към миналото даже и от срам?
Миналото с време си отива... ...
Бера... 🇧🇬
Р.Чакърова
БЕРА презрелите ти грижи
от родословното дърво
и все си сочно неподвижен ...
Остарявам 🇧🇬
говоря, пиша празни думи за любов,
нали съм много, много умничък и сладък,
а от самотата чак мий лошо до припадък
Но той, животът, не е като да пропишеш некви рими, ...