Искам да легна по гръб в белотата
и да запаля цигара. (Макар да не пуша).
Вътре в мен и без друго дими.
А небето, виолетово, да тече по очите ми.
Да разтапям с дъха си кристалите бели до пара. ...
Какво е човекът? Така и не разбрах,
а търсих отговора навред и таях
надежда, че тя или той ще ми каже,
с примери от дела човешки ще ми покаже
изкуството, предавано от век на век, ...
Под сянка на разлистени дървета,
огласяни от птичите гнезда,
сънувам в поднебесните полета,
изпадналата от небе звезда.
Лъчите си така изпраща звездни ...
И ме погледна, и пак почувствах онова.
Онова, което исках с цялата си душа.
Искам прегръдката ти, целувката и пак да докосна ангелските ти крила.
Но трябва да съм далеч от теб... да живея в самота.
Искам да хванеш нежно моята ръка ...
Един отронен камък, полетях -
стремглаво - право в низините.
Звездите падащи за миг съзрях.
Оплакваха си горко съдбините...
И облак скри печалния ми край. ...
До шия газя в тиня,
уста ако отворя, ще я изпия.
Но нека, ще бъда калния човек,
поредния криво разбран "поет".
Днешното слънце разтапя вчерашния лед. ...
Дойде на този свят в един зимен и прекрасен ден,
пое първата си глътка въздух, изплака първите сълзи - миг чудесен,
първа рожба, накара сърцата ни още по-силно да бият,
обгърната в моите ръце, които вечно ще те закрилят.
Озаряваше ни, като ни погледнеш със сияйната усмивка, ...
"И ето ти дочака със своите очи да видиш..."
И ето ти дочака със своите очи да видиш
как за първи път затръшвам ти вратата,
как по стълбите притичвам и отивам,
как се моля да ме спреш, ...
Прекрасен ден! Живеем с вяра,
опитваме от милостта на Бога.
Оставяме греха си на олтара,
загърбваме съмнение, тревога.
Днес пак се посвещаваме на Тебе – ...
Най-мъдрите сред нас говорят просто,
защото знаят – думите са хляба
и могат да нахранят, като Господ,
с тях бедния, низвергнатия, слабия.
И могат да наронят на трохички ...
Започнах Аз пореден кръг от орбитата на живота,
с бавна крачка ще вървя по неговият път.
Носих, ще нося Аз до край в душата си хомота,
с любов, сърце от Господ дадената плът.
През погледа ми лъкатушат цветове и багри, ...
Знам колко мъничко ти е нужно,
за да не си спомняш тъмнилото:
ония 10 лири с кървав пот спечелени,
стените, облепени с вехти вестници,
поръсили главите ви, капки утринни, ...
Глава пред трудности не скланям!
Пред невъзможности се извисявам.
По мъжки втурвам се в борбите,
дерзая, обичам, горя заради мечтите.
Душата ми бунтар е, ...
Не се научих да живея без сърце
и да обичам просто от учтивост.
Раздавам и пилея, с две ръце,
ни сметки знам, ни дребна предпазливост.
Не се научих в пътя да вървя – ...
Болен съм, мамо, от тежка болест,
лек още за нея няма.
Сърцето ми в бездна, във пропаст,
любовната болест ме хвана.
Ти знаеш ли, мамо, как се лекува ...