Прободе ме стрелката на часовника,
прониза ме с изтеклото ни време.
Не мога аз да властвам над самотника,
ако не остави той душата си при мене.
Затуй поднесох му в краката моята – ...
Пребродих полета, че и планините,
и лутах се вечер във мисли дори.
По трудния път ме скрежаха сланите,
а сутрин посрещах мъгливи зори.
Посявах в земята и корени нови, ...
Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав, слънчев ден,
така мечтан, и толкова бленуван!
Дали си непорочният ми грях ...
Обичам да рисуваш ме, със устни,
с премрежен поглед, да те гледам -
като скулптор, да ваеш ми изкусно -
тялото, потръпващо във нега!
С очите си, рисувай ме копнежно! ...
Министърът на културата реши да се снима със лорд,
но се снима до педераст.
Евгени Минчев нямаше нищо против.
Виновна беше държавата, а не министърът...
Министърът на културата се надяваше на следващ мандат, ...
Аз зная - пак ще бъдем двама!
Не в този, в някой друг живот.
Очакваш ме да полетя към тебе
от таз Земя тъй изтормозена.
Бих искал аз към тебе да се втурна, ...
Душата ми плаче самотна в нощта,
като ранена птица се лута в мрака,
така ми се иска окови те да сваля
на химерите, измислени, лъжовни!
Така калих се в битките с мрака ...
Тишината е малка, пълзи уморена
и по улици пусти се влачи.
Аз си мисля – след час, тишината стопена,
ще се скрие сама и заплаче.
Ще я види навярно днес само клошарят ...
Не ме вълнуват вече чудеса,
свикнах с тях, днес – тук, утре –там,
дори с безсънни като това,
ако обичаш някой, да си сам...
Казват, че любовта е красива, ...
Върви напред, когато те подхвърля животът.
Върви напред, когато ти отнемат радостта,
когато ти рухват мечтите.
Продължавай, защото вчера го няма вече,
а днес денят те чака. ...
Виждаш усмивката на моето лице,
но не виждаш ли тревогата в очите ми?
Не усещаш ли начина, по който аз преглъщам?
Не виждаш ли как треперят моите ръце?
Никой ли не го забелязва? ...
Открий ме приживе на живота на крилете,
недей да чакаш в друг живот да ме обичаш,
аз искам те сега, не мога да дочакам вековете,
когато ще се преродим във други – да се срещнем.
Открий ме истински такъв, какъвто ме обичаш, ...
Привиждат ми се риби, океани –
от слънцето е, щом премрежа поглед.
Въртят се като свредел. И денят ми
прелива изумруди или странност.
Изплъзвам се, на косъм да ме хванат, ...
Е, драснато е да се случи.
В съня живее някакво прозрение,
забутано във фонд-благополучие,
маскирано от прозаично нетърпение.
Душата може да се рее като птица, ...
Заключена във своето несъвършенство,
безумно съвършенството жадувам!
И като скитник в пясъчна пустиня
отчаяно оазиси сънувам.
Изчерпала последното търпение, ...
Какво ми трябва, за да съм добре?
Приятели, едно сърце, китара...
Очите на доброто ми дете,
ръцете на родителите стари,
гласът на по-голямата сестра ...
Два чинара
Два чинара – посребрени, тихо си шептяха.
Тя – прибрала в скута момина сълза.
Той – събрал спомени игриво-сини,
години влюбено стояха, извисено все така. ...