Стихи и поэзия современных авторов
Нека 🇧🇬
и когато пак чуя стъпките боси,
ще се чудя – ще има защо,
обичам ли те или си спомен с прекършено крило?
Искам отново да те погледна ...
Българско наследство 🇧🇬
Какво отгледа до сега, Българийо?
Деца, които забравиха своите деди.
Боли ме, да гледам как разпада се, родината ни, майко.
Кажи ми нещо ти, столетнице велика. ...
Размисли за живота 🇧🇬
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми ...
Давам ти душата си... 🇧🇬
Вече беше, вече е, вече ще е-едно сърце сме и една душа:
Чувствам как крадеш сърцето ми, как ти го дарявам,
Още веднъж, всяка секунда, чувствам как изпълваш ми душата!
Чувствам, как сме едно, чувствам как си в мен, как съм в тебе, чувствам... ...
Подаръци от вятър 🇧🇬
Подаръци от вятър
раздава Есента,
обвити във листата
на политнала гора. ...
Развод - постскриптум 🇧🇬
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...
Великото преселение 🇧🇬
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
Гняв и мъдрост 🇧🇬
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
Жив дявол 🇧🇬
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...
Налудничаво шантавеещият 🇧🇬
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...
В мечти 🇧🇬
ли, знòйва в мечти и за
ново настройва!...
Размишления на рождения ми ден 🇧🇬
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...
Тържество... 🇧🇬
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...