Стихи и поэзия современных авторов
Търсене 🇧🇬
Година след година пак - ... се преоблича.
Търсим ние нов напредък.
Докато припряно времето изтича.
Не мога аз да разбера. ...
Преход 🇧🇬
какво разделя човека
от пещерата
остъклиха балконите
Черно и бяло 🇧🇬
И топло си, и си студено.
И край си ти, и си начало...
Със мен си и не си със мене.
И горчиво си, и сладко. ...
Градът (София) 🇧🇬
Градът ни е шумен, градът ни е прашен,
понякога нощем дори е и страшен.
Зимата в бяло, през пролетта цветен,
харесвам те топъл, харесвам те летен. ...
Пеперуди 🇧🇬
Обърка се и стана пеперуда душата на едно момиче.
Обърна се и кацна, май учудено, в очите ти усмивка от кокичета.
Снегът привърши, както и играта, разцъфна пролет бездиханно-стружена.
Закапаха сълзи и дъжд и грабнаха напъпилите аромати незаслужени. ...
Завръщане 🇧🇬
Страстта изпи с очите си мига,
а той-наясно с нейните кроежи,
посрещна слънчевата светлина
за да я пита как си и къде си. ...
Единак 🇧🇬
дойде моят ноември с мъгла.
Тъмновъглени сенки в очите
са последните антикрила.
Този свят е безцелно устроен - ...
Потомка тракийска 🇧🇬
запазила навеки паметта
за онзи род, тъй древен, непокорен,
кодирал в мойте гени любовта.
Духът бунтовен в раклите заключвам, ...
Корени 🇧🇬
и стои си там - натаявана тайна с години.
Не могат да говорят за това, но прости им,
от самото си начало особено не са се променили.
Историята разказва за сътворението, ...
Няма значение 🇧🇬
Няма значение дали вали,
дали ярко слънце грее или гърми,
дали в студ обвит е света,
или жега изпепелява нашите тела. ...
Самоанализ 🇧🇬
На спомена по кривия сокак
се спущам в дълбините на Психея,
проглеждам бавно в тайнствения мрак,
опипвам минало - да проумея ...
Без име 🇧🇬
придаваща значимост важна,
за тия с разбитите сърца
и разкъсана на две душа.
Надига пак чашата бавно ...
Какво стана 🇧🇬
Вечно ли ще бъдеме заспали?
Нека защитиме своя род.
Стига вече сме търпяли!
Какво стана с българския народ? ...
Заспиваме, допрели потни длани 🇧🇬
и сърцата с пулса ни се сливат,
от днешното, пред есенно послание,
листопади в душите ни угниват.
Утре …може би ще си тръгнем, ...
В безкрая на утрото 🇧🇬
Младост в сълзи.
Ранена и окъпана в страдание.
Изживяна във времето на студена утринна роса.
Живяна като цвете без мирис и без цвят. ...
Надлъжен разрез 🇧🇬
От нея направих си път
и бавно, на пръсти, полека
аз брулех небето със прът.
И гарвани грачеха ниско. ...
Димитровден 🇧🇬
Димитровден... Голям ден за разплата!
Сменяват се ратаи и платци...
Природата рисува по гората,
а ние палим свещи на светци. ...