Една нощ край морето...
Във тази нощ, като луна студена,
огрян от толкоз мъртва светлина
Животът даже ще замръзне в мене
не дойдеш ли ти с малко топлина... ...
В безкрайно дълги и кратки,
лунни и безлунни нощи,
аз тебе чакам, чакам още!
Макар две години пръстите на ръцете ни да не се събират -
сърцата да са едно не спират. ...
Обожавам часа, в който пътищата ни в един се пресякоха...
Обожавам улицата, на която, осъдени на среща, се видяхме...
Обожавам нощта, в която заедно се открихме и познахме...
Обожавам нещата, които ми казваш и правиш, те ме подлудиха...
Обожавам ги, любов моя, обожавам всички тези неща, които ни съб ...
Тук нощите слепи без теб се роят,
изтръпнали струни китарни мълчат,
безсънно очакване в сърцето струи
и стон на часовник полунощно брои.
Изнизват се мигове, безвестно мълчат, ...
Пиши ù с думи прости, с нещата от деня;
За четири стени, за вази без цветя.
Не ù рисувай облаци, звезди, луни, слънца.
За мъдростите късно е; сред тях ще е сама.
По пътя в ледено студена нощ,
едвам престъпвам с крачката широка.
Посипвам с пепел смръзналата площ,
запален от незнайна гняв жестока.
Изгарям от бездушно чувство на безсилие и бяс, ...
Когато слънцето се скрие
и ангелите вечер затворят очи,
едно момче за теб любовна проза пише,
но ангелите плачат, че им липсваш ти....
Точно когато луната се показва ...
Нощта смирено в дланите заспива,
докосва всяка наша тайна неизречена,
а луната все така бродира...
необятното звездно небе.
Вълшебно е когато аз притихвам... ...
Кой е този нещастен щастливец,
който напуска Земята
и потъва в мъртвата съвест на мрака.
Който никога няма да знае
дали ясно небе или дъжд го оплака...
Той не празнува. Той така живее.
Танцува с облаци и диша красота.
Измисля свят и от душа копнее
да бъде негов, сбъдната мечта.
Развява истината като свое знаме, ...
Като белязани атоми
Щом с вик появата си земна известиш
и станеш атом от Вселената безкрайна,
животът щедро ще ти падари
палитра с чувства, ключ към свойта тайна. ...
Познаваш ли ги... хората с души?
Онези другите - разпръснати сред нас,
изглеждат същите, но всъщност са звезди
и сякаш над Живота имат власт!
Поглеждал ли си в техните очи, ...
В очакване на... друга люта зима,
събирам във душата си кожуси...
Защото знам, че много студ ще има,
след прелесните тъй любовни звуци.
В очакване на... следваща стихия, ...
Когато виждам как гневът изпълва
човек и се държи към мен ужасно,
а друг път – страдащ, наранен, безмълвен
света превръща в тясно място…
или когато сякаш не разбира ...
Пораснало момиче без баща, без да ме целуваш нощем, без прегръдката ти трябва да заспя. Все си мисля, че ще мине, ще изчезне мисълта, че без теб пораснала съм, Тате, но вечно мисля за това. Ах, как копнея, Тате ти да си до мен в нощта, когато плаша се от нищо, но прегръдка нужна ми е да заспя. Как б ...
Кажи, човече, любовта с какво се мери?
Със сълзи, с години, или с какво?
Човек я търси не може я намери,
душата да огрее в светло зарево.
Подгонила ни като заек из полето, ...
На човека сам ръката си подаваш
и като куче злобно той ти я приема,
ръмжи и стиска зъби - ти пък му помагаш,
ръка не е, а кокал е за него.
С неблагодарникът от кръв една сте изтъкани, ...
Ще спра да плача някога, повярвай!
Ти не си последната жена на този свят....
Ще те забравя някога, любима
дори това да означава да се боря сам!
Няма да пиша тогава толкова често, ...
Намерих кожа от змия.
Бе ранна пролет. Беше я съблякла.
Замислих се за миг и като на шега, премерих я,
… беше ми по мярка.
Езикът ми се раздвои на две ...
И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща, ...