Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...
В малък отрязък от следващи утрини
се опитвам да сричам съня ти
нежен вятър докосва ме влюбено
тревогите в мен да пропъди...
после стичам се каменна в скута ти ...
Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...
Aко стихове умело можех да пиша,
щях да обрисувам свят красив,
щях на слънцето с висулка лед да изпиша,
че нямам място в тоя свят жалостив.
Нямам място Аз – Свободата, ...
Д О Б Р А Т А Д У М А
Кой с обръч як безмилостно ме стегна
и тръшна гневно портата пред мен?
Забравихте ли глътката вълшебна –
подкрепата във залеза студен? ...
Ще преброждаш душѝте... и своята!
Ще докосваш на чувствата тайнствата!
Ще изгряват в очѝте ти пролети!
Ще прегърне духът ти пространствата!
Ще те чакат усмивки и трепети! ...
Разпадам се на късчета история,
жигосала ме с белега на вечното.
Отломки, по човешки проговорили,
сега мълчат - ненужни и далечни.
Смалявам се до точка на безпомощност, ...
Ти ли си тази, в която се клех?
Защо съм тогва пред теб на колЕне?
Дрипав пияница сложил каскет
на пътя ти, петаче да подхвърлиш.
Аз нямам мечти, имам твоите спомени, ...
Едно дете играеше в дъжда.
Във локвата подскачаше игриво.
Тъй искрена му беше радостта!
Усмихнато. Доволно. И щастливо!
Кварталният ни луд, край него мина ...
Трудна съм, да, а трудности никой не иска.
Така че разбирам защо си вървиш.
Знам, че не ти се идва и по-близко –
страх те е да не се изгориш.
Не, спокойно – единствен не си. ...
Когато всичко вижда ти се безсмислено, порочно.
Не обвинявай Бог, не е било нарочно.
Да ни направи толкоз слаби и подмолни
и да сме със всичко недоволни.
Да не виждаме малките неща. ...
(Не)обичайно слънцето не е сферично.
А и сребрее някак. На дървесен фон.
Определено всичко видимо различно е,
щом слънцето приеме формата на ромб.
Прекапа заранта на едри капки; ...
Откакто Те познах, Исусе,
да Ти се доверявам все ме учиш!
И чувството е хубаво, да зная,
че с Теб ме чака край благополучен!
Мирът си Ти ми даде, взе товара, ...
Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма, ...
Взирам се във пурпура – залезен заход...
Бяло утро мре нахалост - поляга в своя гроб...
Хващам сянката му - на самия ръб
Едва те виждам - точица си спряла - в гръб.
Златото на залеза погълва лудия ми крясък ...