На петте момчета от училищната рок-група
„Фотони” при ТЕТ ”М. В. Ломоносов” – Горна Оряховица
1973 – 1975 г.
Тихо заспива градчето в неони
вече четир'сет лета. ...
Навън угасват всички светлини.
Прозорецът е призрачно ветрило.
Зад него крие своите очи
на тъмното безличното чернило.
Градът изстива, мокър от дъжда. ...
Какво като съм толкова добър,
щом чувствам в себе си така умора,
от добротата ме боли до смърт,
в мен раните чрез кръв говорят.
Но защото съм в душа и плът, ...
За обичта възкръснала - прераждаща и чиста...
Отиваш си… И не очаквах друго…
Веднъж ли с мене тъй си се прощавал?
Сълзи аз нямам – правя ти услуга:
държа се, както ти си се надявал. ...
Наближава Великден -
светъл празник за теб и мен.
Но много от нашите дядовци и баби
са тъжни, онеправдани, социално слаби.
Как ще усетят те на празника светлината, ...
От безкрая на каменистите надежди
полъхва пеперуден бриз на нямо откровение
и свива предсърдията на недоспалите ни нощи
във трепетен копнеж за близост…
Една развързала се от дома на делника, ...
Обреченост. Без право на помилване.
Без нощи, недорасли за сънуване.
Умора, натежала от стерилната
усмивка, с гол инат за съществуване.
Разкъсване. Без право на изричане. ...
Благословена Седмицата Страстна,
с оловни облаци и зимен мраз започна.
Душа и тяло, слети в сплав нарочна,
на Бога болката усещат съпричастно.
Че греховете людски Младенецът ...
Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва ...
В собствените си сълзи се давя, едвам успявам аз да дишам
и живея в мрак и в тъга от момента в който ти си тръгна....
Не мога вечер да заспя, защото само ти си в моите мисли,
и всеки път когато плача, пак си ти причината за моите сълзи....
Не ми остава въздух и може би, скъпа няма дълго да живея, ...
Не бях пропускал паметните дати
на дългия, съвместен жизнен път
до вметвне: "Навярно паметта ти
на ангели дочула е зовът.”
Припомняхме ги с подарено цвете, ...
Далечен бряг и мирис на море,
отиде си поредното ни лято.
От него малко топлина си взех
и сили да започна отначало.
Не беше лято като другите лета - ...
Обляна в гланц от лунния прашец,
непосвенùл се щедро да се сипе
връз тялото ù, струна за ветрец -
жена; среднощния разпалва ритъм.
Лежи; бедрата, спускащи се плавно ...
Запалих огън - така да си гори. Душата ми е пак гореща.
Поспри до мен - до ранните зори. Искам да ти кажа нещо.
Сънувах Бог... сред Райските треви. В нозете му за прошка молих.
Той ми прости... с любов прости. Видях го в милосърдния му поглед.
Сетне в миг - от мен се скри. Изчезна с огнената същност. ...
Косата ми разроши, така както най-мразя,
дрехите ми съблечи, така както най не ми харесва
разпръсни всичките ми вещи по пода и целувай цялото ми тяло,
хапи там, където най-боли...
Блъсни ме към стената и косата ми дръпни, ...