О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито, в родните полета, ...
Черна кадифена нощ,
осеяна надлъж и шир с карфици от звезди...
А отнякъде се чува - зверски свири китарист...
Пенят се пъклени акорди в свирепи вълни...
Бродя в тъмновинено море, а душата ми крещи... ...
Той никога не ще те предаде и винаги ще бъде до теб, когато имаш нужда,
но знай, че дава всичко само и единствено когато получава същото в замяна...
Защото истинският мъж е искрен и добър и пази винаги всяка една жена...
но е много тъжно, че жените ги търсят, а когато ги намерят никой не ги оценява! ...
Намразих те, за това, че ме излъга и си тръгна без да кажеш нищо,
а аз бях искрен с теб и се опитвах винаги ти да заспиваш щастлива...
Но много късно осъзнах, че съм се лъгал, когато ти казвах "ти си ми всичко",
защото ти знаеше как да играеш и от моята доброта много подло се възползва...
Сега ужасн ...
Свърши ли вече, кроячо на надежди?
Каквото си скроил, скроил. Обличам.
Така ще тръгна по света голям.
Нищо, че на чучело приличам.
Ще започна от оная черно-бяла гара. ...
Говорете каквото си искате
зад гърба ми, когато ме видите.
Злобно зъбки и устнички стискайте
и раздялата ни предвиждайте.
Говорете кога сме се скарали ...
Ръката ми залепна за точилката.
(Същинска статуя съм в полумрака)
Ще дойдеш, мили, няма де да идеш.
С прозявка или не - ще те дочакам.
Търпях, търпях. На нищо не прилича. ...
Искаш да пиша текст без клишета,
да бъде съвременен стих!
Знам, ще получи много крошета,
щом е клиширан, ялов и лих!
Заваляха в мен дума след дума, ...
Признавам си. Родил съм се такъв...
душата ми във нощите да стене,
да потича в мен гореща кръв,
да бъда толкова човечен, земен.
Прощавам си. Живял съм и във грях... ...
Три дни по-късно, три цигари в пепелника…
и дори полуусмивки, и дори ирония, и даже скука,
отегчена напрегнатост търси граматични грешки,
илюзиите черно въздишат и стават невзрими пешки.
Три питиета по-късно всеки е по-чужд от всякога, ...
И З П О В Е Д
Кошмар е моят ден. Кошмар е моят сън.
Вървя към бряг студен – не чувам шум, ни звън...
Разтворя ли очи, протегна ли ръка –
усещам пак сълзи, докосвам суета. ...
Искам да се облека в ярко и червено,
като пролетна река – в синьо и зелено.
Като слънчоглед и аз нека да изгрея,
дюля в жълто, житен клас – нека да се смея.
Тюркоазено море да е мойта дреха, ...
Ще ме харесваш сплетена на плитка,
без гащи и без сутиен,
давейки се в страст,
името ти да изричам с пълен член...
Ще ти харесва тихо в нощите да галиш ...
Колко време съм тук? Сякаш вече не помня годините.
Цяла вечност как бродя - странна скитница в чудна земя.
Колко жалки измами, колко истини тежки преминаха
и оставиха белега свой, като знак на съдба.
Бях и смисъл, и вик, в храм на вятър-неверник бях жрицата, ...
Свежа, закичена с утринна роса,
ароматна роза от извора на белонога -
в любов се заклела.
Росни й капки не носят богатство
те са надежда за капчица вярност, ...
Тъмнината е черна, тъмнината е тъмна,
тъмнината е страшна, ужасна дори,
в тъмнината злокобна не можеш осъмна,
във нея се мята, пищи и гори,
нещо проклето, нещо тъй черно, ...
Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.
Във всяка тиха ласка те познавам , ...
Ранна есен рисува лицето ми.
От очите ми лято наднича.
Вечна пролет живее в сърцето ми
с онзи ябълков цвят на момиче.
И макар, и да знам – неизбежно е, ...
Наздравица на световете
(Към който и да е колега. С уважение)
Какво, ако се срещаме по пътя,
какво, ако вървим го уж един?!
Светлееш го с лампата на Аладин. ...