Моите моменти и миговете мои
Има моменти, мигове има, които
притихнал търсиш и искаш за себе си.
Мигове със съмнения, страхове, надежди.
И мечти, и усещания, и копнежи... ...
Детенце намери старинна парица
във прашния бабин, тайнствен долап
и стисна я в своята малка ръчица.
Със нея реши да си купи бял хляб,
че вечно горчеше му хлябът им чер. ...
Единствено облаците не спят
Създадох реалност в която те не могат да летят
Kонструираш сам света
И според настроението ние хората създаваме дъжда
Но това е сюреалистичен свят ...
Малки феи живеят в лалета,
не във другите пъстри цветя.
Сутрин от тях си показват нослетата
и лицата си мият с роса...
После феите литват в простора. ...
Сънувах ли те... или ми се стори,
че силует в градината съзрях,
премина, като елфи летен порив,
с най-топъл полъх и кристален смях.
Сгуших се в съня си със надежда, ...
Животът ни просмуква като гъба
и в своя край красив е като есенни листа.
Чертите ни старателно поръбва,
на младостта широки прави тесните сита.
И дните ни през тях внезапно падат - ...
Когато си тръгнеш, за нея времето спира
и когато си тръгнеш, сърцето ù заспива,
тъга цялото ù същество облива
и самонадеяното момиче в черупка отново се прибира.
За да се роди от какавидата пеперуда красива, ...
Към външния си вид небрежен бил
писателят Марк Твен. Без вратовръзка
веднъж един издател посетил.
Жена му счела, че това е дръзка
проява на безвкусица. Когато ...
Ние имаме всичко това. Непокътнато. От памтивека.
Враговете напразно опитват да ни разделят.
Изкушават ни с битки, с любови и с криви пътеки.
Но сърцето ми бие за твоето. А пък то за мен тръгва на път.
Не веднъж сме живели под небета високи и ниски. ...
И пак го сънувах. Всеки сантиметър. Всеки милиметър.
Извивките на устните му, които се водеха за усмивка.
Очите му, които така ме изучаваха.
Ръцете му - меки като коприна,
гласът му - като детски смях, сякаш като го слушаш се раждаш наново. ...
Няма поезия, няма, бе брат!
Всички тук пишат! Нощем не спят.
Давам съвети. Никой не слуша.
Аман! От ,,поети"дойде ми до гуша!
Ритъма губят, рима не слагат. ...
Кажи ми, Майчице, къде сгреших,
че щастието все ме подминава ?!
На всяка болка, с обич си платих,
а после дълго, дълго страдах…
Мъже? Страхливци! До един! ...
Днес Слънцето във синьото лети,
разпъва шатрата си над гората...
Поточето забързано шурти
и тича да се гмурне във реката.
А Преспата по урвата блести, ...
Есенна миниатюра 5
Есенно дъхаво и хубаво, и тихо.
Топлите багри, въгленчето палещо и уют.
Слънчицето грейнало, зряло, есенното.
И ароматите нежни, листопада в злато. ...
На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
Аз може би пак те обикнахза миг, за секунда дори.Със новите дрехи не свикнах,ти някак си все ми тежиш.
А си толкова крайно далечен,само в мислите си те градяи те сривам докрай... нечовечно...за да няма любов в тази плът.
Но щом седна пред листа смълчанона умрялото давам живот.Мисълта ти – нестихваща ...
Целуваха ме устните ти с топъл дъх,
ухаещ на небе безмерно,
а дланите ти нежни с морски полъх
докосваха ме много, много нежно...
Разсичах жаркото във теб с любов, ...
Навярно ти незримо ме обичаш,
очите ти ме гледат измежду лъчите,
навярно нощем дрехите събличаш
на душата своя уморена с дните
да търси, да се скита, да се пази ...
Не си като моите предишни коли -
купето е дълго и здраво.
Шасито стабилно на пътя стои.
И дизелът звучно припява.
Стоте коня дърпат ли, дърпат напред. ...
Някога бе луковица, положена в земята,
далеч от погледите на всички,
ала днес си по-сияеща от всякога
с цялата си прелест разцъфтяла.
Позволи ми на красота ти да се полюбувам, ...
Детероднице вечна - съдба,
как не искам пак в мен да се влюбиш,
със мечта ще ти изневеря,
сто живота по тебе погубих...
Не ме пий с тези устни от тлен, ...