Моят татко е често сърдит.
От всички в семейството най е прикрит.
И с баба ми изобщо не се разбира,
типично на думите ù все опонира.
Но туй е нормално в предвид на това, че ...
Реплика на „Момичето”, по коментар на
Краси Тенев (maistora)
Момичето с усмихнато лице
насън все пее. Радва се на всеки.
Прегръща този свят със две ръце. ...
Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.
Забравих всичко – работа, тълпата. ...
Когато сенките отвън припадат
без сила върху морната земя
и с жегата напереното пладне
разстила се в разливаща нега,
тогава се събличам по часовник ...
Nothing
but a whimsical and nowhere bound play with the melody of words.
A gentle wind(ow) whispers in despair
That losing you could only be compared
To losing sight of all the joyful streets ...
Ones upon a time someone died.
That one was me, so count to three.
You can see the rain, you can smell the pain.
Close your eyes and ignorе the lies.
Darkness fills the skies, old man talking wise. ...
A Choice
(in broken English, the only in my possession...)
I chose to fight with darkness,
in blood and eyes, and thoughts - no end.
I chose to keep my essence, ...
For you I dreamed, but I didn’t
know that you are coming as unexpected dream
as the sea embraced the coast
in may when the sun is strong and heavy
For you I told a story on my heart ...
И нека да склоня глава на твойто рамо,
защото утре може да не те докосна...
И нека те целуна в тъмното смълчана,
че утрешният ден е високосен,
че хубавите мигове отлитат ...
Ти знаеш ли за ЦРУ? И КГБ...
Не знаеш ли? Или не те... вълнува...
У нас се шибат страшните им ветрове...
Но ти от низините си... Не чуваш...
Издебнаха ни... Сложиха ни черен кръст... ...
Камък във водата.
Енергия, която ражда кръгове.
Когато кръговете вече са невидими,
водата се изпълва с кръгъл страх.
Мигът на изненадата е в пръските, ...
С обувки от нападали листа…
С жакет от ветрове, а на глава небесно синя шапка…
Дъждовни капки се бунтуват по стъкла…
Вървя и във ръката си държа онези, неизпратени до теб писма във папка…
Дъждът се сипе не навън! ...
Препускане и вой, и люлка,
дъхът накъсва се - "Ела по-близо...",
аз съм вълкът, ти си Луната - булка,
и само нощ изпод прозореца ни влиза.
Опияняване, усещане за страст ...
Не ми се пише вече... и не зная
защо не идва онова перо.
Дали от всичко пошло се отчая
или пък просто чувства само зло?
Не ми се пише... Може би защото ...
Приятелството
Приятелството е божествен дар,
а истински приятели трудно се намират!
Приятелят е този, който ще е твой другар,
дори когато всичките са срещу теб и те презират! ...
На настроения била съм, да така е.
Веднъж се смея, други път тъжа.
И колкото да ми е трудно се старая
никога, на никой да тежа...
Странна птица, казват някой, ...
Чувствителните днес не се котират,
не са за този свят жесток.
Със себе си се борят и не спират,
приемайки поредния урок.
Чувствителните даже са излишни, ...
Попадал ли си в жестока буря?
Не си ли - значи ти е време,
животът ти в(ъв) хаос ще туря,
че да си спомняш винаги за мене.
Такава съм, като торнадо, ...
Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.
Родените от тайни на гора, ...
Дар от природата
Очите ù - искрящи бисери, сапфирни,
от мен безкрай жадувани и всеобширни!
Косата ù - лешникова градина, ухаеща,
да я вдишам силно с въздишка нуждаеща! ...
Ще ми се случи, но няма да е днес -
да пия от очите ви умора,
да бягам тъжна сред окъпания лес
от сълзите на множество безлични хора.
Ще ми се случи, ала не сега - ...
Морето ми сложи сълза във окото
и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –
Усетих сълзата дълбоко, дълбоко
в последния час от последния ден.
Тогава все още бях капка в морето, ...