Морето е докоснало безкрая си
със мъдрост, по- различна от преди…
Днес вятър по вълните му гадае
дали след още хиляди луни
Земята ще го чака недокосната ...
И както в приказка на Братя Грим,
вървях към теб и камъчета пусках,
за да бележа пътя си – незрим
за другите. Но Вятърът изкусно
прошепна нещо през порочен смях ...
Аз съм обречен да бъда удавник,
да разговарям с тишината, която създавам.
Морето е тихо, чак до дъното,
за което не мисля, просто гледам небето.
Синя е повърхността на водата, ...
Когато ангелите падат,
небето през дъждове се дере.
Защо падат, нали ангелите имат криле?
Но няма кой да ти отговори на тези въпроси,
всяко велико създание отговорност си носи. ...
Отредили синя неизбежност
след едно безкрайно тръгване
иззад грешките на безсловесните желания
търсим погубения силует на утрото...
Блажени са бягащите ...
Изхвърлих греховете си във огън,
изплаках мъката си пред вода -
вода, която огъня разпали
и прати пламък, който ме пожали!
Във пясък - своята изповед написах, ...
Дълги са минутите, когато съм далече
от двете си деца и родния си дом.
Последна роба душата ми и тази нощ съблече,
заоглежда се в поредната ми чаша с ром.
Тя ми говори, влюбена е като мене, ...
Децата ни, скъпа, отдавна веч' не са деца,
а ний сме, мила, неусетно някак побелели.
И на лицата ни животът своята следа
остави, белег от мечти и болки отшумели.
И всеки косъм побелял във нашите коси ...
Напускам бащиното огнище,
изхвърлям се на социалното бунище.
Обръщам гръб на майчината милувка,
посрещам Живота-Ад със целувка.
Някак жестоко погубвам се пак. ...
Мила, тъжна гълъбице,
кацнала на моя праг.
Знам какво тежи ти по съдба, сестрице,
не тъгувай, може да изгрее слънце пак!
Подслони глава под моето крило, поспи си! ...
Сънувам те, когато пак те няма.
Изтривам те ядосано на сутринта.
Но не заздравява още тази рана,
която душата ми безжалостно гризе.
Сънувах те, застанал сред зелена, слънчева поляна, ...
ПЪРВИ МОНОЛОГ НА КЛОУНА
“Когато героите си тръгнат, на арената излизат клоуните”
Хайнрих Хайне
“Боя се, че земното кълбо е жълтият дом на Вселената…”
Франсуа Мари Аруе – Волтер ...
Под кръстовете се събира прах
от вярващи, издъхнали на кладата.
Пред новата ми вяра, с поглед плах,
изплашена тук коленичи старата.
На колене не мога да се моля ...
Ти тръгвай, аз ще си запазя спомен,
откраднах си го тихо сутринта, когато мислеше, че спя.
Аз прощавах се със любовта всеки път.
Не съм момиче, малко по-вече жена.
Ще събера остатъка от празната кутия фасове, тъга. ...
Безкрайни ноемврийски дъждове.
Вали, вали, вали до изнемога.
А вятър сив отчаяно зове
да тръгна с него. Но, уви, не мога.
Ноември е прихлупил всичко в мен. ...
Взрив
Ако разхвърля книгите и мухъла от мъдрост
и времето ги нареди в божествен словоред,
ако разместя къщите с бетонени отвърстия,
и горният Йерусалим се върне в пеещ карусел; ...
Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна
в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина
ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна.
Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина. ...