Стихи и поэзия современных авторов
Предателско сърце! 🇧🇬
Прекрачваш границите на разума
и пак към него ме водиш ти!
Към любов, останала в мечтите,
и пак забравяш защо го остави ти!? ...
Летни празници 🇧🇬
предвардили петлите първи,
и с гръб от грижите превит,
прекъснат ли момите върви -
годината на пръсти се изнизва, ...
Няма такава държава 🇧🇬
Страната ни върви назад, не напред.
Политиците ни са менте.
Сякаш за грабеж чакат те.
Събуди се, племе заспало! ...
Липса 🇧🇬
и търсят нечий шаблон,
във който да се приютят на завет.
За да избелеят.
Всеки път ...
Червеното 🇧🇬
А огънят - сякаш изтлял...
Щастие - отдавна прокудено...
Мечтите - стават на кал.
Червеното... болка премрежена. ...
Искам го! 🇧🇬
задавах си въпроса не веднъж?
Дали е джентълмен с букет цветя,
понесъл ги към своята жена?
Или пък някой бизнесмен... ...
Изрезка от древен свитък 🇧🇬
потъва в пясъчните лабиринти.
Поветица прошушне в храстите
или дъждът за кратко се е плиснал -
писарите черноризци бързат ...
Дивото зове 🇧🇬
в смълчана нощ поляга светлината
по шията...
И в женските очи
се отразява нейната позлата... ...
Езерото 🇧🇬
Капчица роса.
Узряло слънце в нея се оглежда.
Брат на тихата вода.
Езерото незаспало. ...
Не-бе красиво 🇧🇬
От прозореца ме на наблюдаваш.
Излез! Не ти ли стиска?
Излез да ми се наслаждаваш.
Скоро си отивам. ...
Первигилий 🇧🇬
Луната скита между древните могили
като наметнало седефен шал видение,
нощта е синкав дим, за странен первигилий*
звънят камбани в тъмното небе над мене. ...
Любовта 🇧🇬
Не беше ли тя вечната приказка?
Нея ли олицетворявахме с красивата жена,
покорила хиляди мъжки сърца?
Престана ли да съществува тази сладка болка, ...
Спомен за живота 🇧🇬
когато наближава краят,
обръщаш се назад, прекрасно е,
разбираш, че си бил във рая.
На лента гледаш си живота, ...
* * * 🇧🇬
какво като се опитваш
да тревожиш
моя ден,
какво като ...
Сънища 🇧🇬
цели купища стотачки,
от лунните лъчи блестяха,
очите лудо засияха.
Ох, колко хубаво ми стана, ...
Отново ти... 🇧🇬
нима нещо ти харесва във мен.
В любов с теб все се вричаме,
да сме заедно до последния ден.
Отново ти нима не си ме забравила, ...
Жал ми е 🇧🇬
почти колкото е стар света.
Защо се пак във мен разгаряш
и палиш в мене лудостта?
Жал ми е, мамо, за милата родина, ...
Добре дошла 🇧🇬
Остаряла съм за твоите игри.
Или пък, може би, прогледнах
и вече ме е страх да ме боли.
Но ти ела, ела ми за последно. ...
Вентус и Аква 🇧🇬
с водата се любеше,
вълните ревниво
морето ядосваха.
То в своята ярост ...