Душите ни са трапчинки по гръбнака на вечността
🇧🇬
много, много, толкова скоро,
когато започна света
с теб - тихичък, трапчинков кентавър
се облегнахме на ръба на онзи лотос,
който държи вселената да не излезе от фокус ...
На метри от мен бе, не ме отрази,
но погледът мой пресече се с твоя,
с усмивка учтиво ме озари,
знаех, че питаш се 'Кой ли е тоя?'
На танц те поканих, съгласи се охотно, ...
Днес прошки е и нека си простим
за грешките, думите, за всичко,
дори неволно ние да грешим,
но да помислим за едно едничко.
Че прошката е чуден лек, ...
Родила съм се във божествена страна,
където всичко с огън е благословено,
където въздухът се къпе във вълшебна прана,
където слънцето ни е могъщо и свещено.
България е моята единствена Родина ...
За всички някога неказани съмнения,
за истините прости, спестявани до днес,
за погледите гневни, нескривани до вчера,
за дните, във които оставях те без вест.
За радостите дребни, несподелени от умора, ...
На съмване съм пепелно-смълчана -
догарящ, нежен лист от роза...
Обичай ме, дори да се разпадна,
в поредната любовна доза...
Не ме събирай! Сладко ме боли... ...
Животът ни виси на косъм бял,
душата с всеки миг от нас се къса.
Ще кажат: „Този си е поживял...
И да мечтаеш сигурно ти втръсва..."
Животът – реверанс на някой Бог ...
Оцелява, нима това не е най-важното,
нима не е безценно да се пребори със всичко.
А после всеки мисли, че вече е щастлива.
Вгледай се навътре, дълбоко, още повече,
ще чуеш тихото, отчасти мъртво биене на сърцето ù. ...
От хилядите невъзможности
избрах да съм смирена и добра...
И, Господи, от всички сложности
най-трудната и сложната избрах!
Как да смиря гнева си?Праведни, ...
Омръзна ми да бъда все принцеса
за принцове, които не разбират
и мислят, паднала съм от небето,
та чак съм до наивност доверчива.
И не ми достига само чаша вино, ...
Надникнах във окото на пророка,
където всички тайни се събличат.
Едно присъствие зеленооко,
личеше там със образ на момиче...
Във тъмното на ириса - комета - ...
Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието, ...
За теб...
За теб скърца леглото ми и хлопа дъската ми,
теб чака усмивката ми, когато се мръщи.
С мисълта за теб се стяга ръката ми,
когато съм сам самичък вкъщи... ...
Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса ...