Стихи и поэзия современных авторов
Есенен акварел 🇧🇬
Златна есен златни листи рони -
светът е пощурял – всички с панталони;
жени на възраст и баби хлевоусти
захвърлили са старомодни фусти. ...
Суматохата на градските надежди 🇧🇬
подземното метро бучи,
а вехнат Белчевите кестени
в суматохата на черните пари.
Откриват обновени паркове ...
Циникът и поетът 🇧🇬
Циникът и поетът
се срещнаха край мен
и спора им в Кафето
подслушах без проблем. ...
Обходени друми 🇧🇬
малка свещ остави да гори,
та когато безпътна луната
до усмивка на сърп се смали
с тихи стъпки до теб да се сгуша ...
На една болест 🇧🇬
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
За теб, Любов... 🇧🇬
Във песни вплетох всичките ни срещи.
Сърцето ми дори и да умира,
за друга обич то не те заменя.
2000 г.
Една любов 🇧🇬
и дълго (до последно) да си там.
От извора кристален с дни да пиеш.
Свещица да съм в жертвения храм.
За двама ни искрица да измолиш, ...
Изгубена 🇧🇬
в очите на тъгата тъмни,
поисках мрачен ден и непрогледна нощ.
Не помня вече чувства свидни
и болката ме реже като нож... ...
Октомврийски дъжд 🇧🇬
Замрежва дъжд припадащата вечер
и мокри сивите поли на здрача;
светът в мъглата е размит и течен,
по покривите тиха влага плаче; ...
* * * 🇧🇬
това мечтите ли са,
това ли те кара
да полудяваш всеки път,
това ли те кара да оглупяваш... ...
Ще те живея 🇧🇬
че земното ми време бавно си отива,
и макар да си толкова сложен,
искам да те живея и да съм щастлива!
Ще се радвам на всеки слънчев лъч, ...
Есенна вечер... 🇧🇬
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят: ...
Черен покров 🇧🇬
Мракът застанал на прага,
продавам ненужни мечти,
в кървави локви давя излишни надежди,
родили се глупави и отчаяни, ...
Старата сграда 🇧🇬
и тук висим,
под студената стена,
хладна негостоприемна гробница,
където са заровили время ...
Хотел „Посредствен тип ” 🇧🇬
Мълчи и градският шум.
Отново на ум си броя парите.
Пристъпвам упоен към големите лъскъви сгради,
а всеки блясък - стъклена стрела в очите. ...
Дали ще бъде по-щастлива?! 🇧🇬
Чу малкият Гошко как баба му Пена
на дядо му Гьоре говори:
"Бе гледам, от вчера върви нажалена
онази кокошка из двора. ...
Изумление 🇧🇬
и ме плени със твойта красота,
тъй ярка като Коледна звезда,
ти озаряваш мрака на нощта...
За жалост, в плен със примка на врата ...
Опит за летене 🇧🇬
и няма облак, нито прах.
Запали слънцето кюмбето-
в очи лъчите му събрах.
Денят потъна в мойте вени. ...
Човекът 🇧🇬
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна, ...