Препичаш се край Черното море,
а мен в главата нещо ме гризе,
нагонът ти да не те подведе
и в вихъра на страсти и копнеж,
в гнездо на СПИН ти да се озовеш... ...
Не зная
Не зная колко още лета ще дочакам
да посрещам слънцето, което в мен гори?
Колко сега съм различна с времето,
оставило отпечатък в моите коси? ...
Канен бях на сватба днес. Отидох!
Гледам и се мая, нещо куца -
булката със рокля крокодилска
слиза от накичена каруца!
Две облечени в лилаво сваки, ...
Есента ù отива. С цвят на лист осланен
е косата ù дива. Листопад е за мен.
Силуетът мъглив е. Нереален и лек.
Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.
И самотните устни: с вкус на есенен дъжд. ...
Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!
В живота гледам да се адаптирам, ...
Река от сълзи подсуши
и сърцето нежно докосни.
В море със страх се впускам към дълбините
и с надежда изплувам към висините
там, където бъдещето ни зове.
"Ще се возим ние със самолет,
ще излязат тигрите на терена!
На никой няма да дам аз отчет -
от Бог държавата ми е поверена!
Цялата публика се разтресе - ...
Tи си тук, вече не изпитвам страх.
След толкова нощи, в които плаках и плаках.
Сърцето ми сигурно ще продължи да тупти,
но не мога да забравя лицето ти...
Когато пак си тръгваш, обърни се, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
В онези позабравени години,
когато бях все още недоучил
студент хуманитарна медицина,
на осми март веднъж така се случи, ...
Не мислиш ли, че всъщност е лъжа,
че уж на тридесет избистря се ума,
а ти за пръстите отново се хвана
и под хипноза от лъщящи дрънкала
в прокрустовото ложе се завря... ...
Обичам дъжда, що чука
по прозореца на моята Душа,
и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...
и зарежда ни с положителна тъга -
незнайно защо позабравени неща... ...
Хей, познаваш ли ме още -
толкова много време измина,
но и до днес мисля за тебе нощем,
ще си мисля и след десет години!
Казват, първата любов не се забравя, ...
Защо се заблуждавам, защо, защо, защо,
от мен щом нищо няма да остане.
И крехото ми счупено стъбло
ще стане пръст, цветя-гердани...
Изобщо няма смисъл да съм тук, ...
Животът на ръба обвързва те с опасността
и свличаш се по склона стръмен, летиш към пропастта!
Спасението е назад далече, да се връщаш - късно вече
и усещаш как тялото ти под силата на бурята се свлече!
За прошка молиш, но няма кой да чуе твоя зов, ...
За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато, ...
ЕСЕН В КАФЯВО И ЗЛАТИСТО
Като въздишки рижи падат листи,
в хербария на август изсушени...
Златисти са дърветата, златисти –
отново есен вън и есен в мене. ...