Стихи и поэзия современных авторов
Спокоен сън 🇧🇬
Снощи сънувах сън, хубав сън.
Господ застана пред мен,
с някакъв блясък бе озарен,
но видът му бе замъглен! ...
Ах, тези мисли! 🇧🇬
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...
Усетих студ 🇧🇬
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...
Щурчета сред бетонни полета 🇧🇬
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...
Люлчина песен 🇧🇬
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...
Отрова 🇧🇬
но утре се отричаш,
ти си монета двустранна,
за мен тъй неразбираема.
Играеш игри с истински чувства, ...
Добър вечер, моя неземна Мечта! 🇧🇬
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...
Според котките 🇧🇬
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...
Седем дни 🇧🇬
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...
Спомен за село Червен 🇧🇬
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...
Златоград 🇧🇬
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви, ...
Една жена 🇧🇬
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...
Няколко думи за Човека 🇧🇬
че винаги е Единак...
И всеки негов зов е боен,
и е във гроба с един крак...
Дели мегдан със всички хора ...
Стръкче цвете 🇧🇬
Стръкче цвете за щастие ще взема
и до устни топли ще допра.
Зная, в него ще намеря
много обич, красота. ...
Театър на другостта 🇧🇬
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...
Домофонна поезия 🇧🇬
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...
* * * 🇧🇬
и истината на неказаните
истини предстои...
неказаното,
което ни мъчи, ...
Лист 🇧🇬
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...
" Епилог " 🇧🇬
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...
Духът на Бурята... 🇧🇬
Тревожно въздухът ухае
на трудно обяснима Страст-
Духът на Бурята това е
преди да затрещи над нас... ...