Стихи и поэзия современных авторов
Слънчогледка 🇧🇬
Загушка ме нежно.
Погалих го...
Толкоз е мил!
Обърса златисти ресници ...
Tам някъде... 🇧🇬
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
Гавра с Левски 🇧🇬
вреди на нашата нация.
Левски, нашият спасител,
бил на Османската империя "нарушител"?!
Тия предатели ли са, или са кретени?! ...
Зает съм... 🇧🇬
“Смърта е покой, но мисълта за смъртта
не ни дава покой.”
Чезаре ПАВЕЗЕ
“Академик Павлов е зает. Умира.” ...
Спомни си кротко и за мене 🇧🇬
Почакай, моля ти се, спри!
Дари ме с мъничко надежда,
която в мен да заблести,
да зашепти, да ме повежда ...
Когато си беден 🇧🇬
Когато си беден си по-силен от дявола,
искаш някак си да го подведеш.
Тогава мислиш, че друго не искаш,
а само него да заблудиш. ...
Нашата тъжна любов... 🇧🇬
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света... ...
За другарите тука! 🇧🇬
Наливам малко скоч и кола!
Драскотя си, без да се хваля,
че рими издържани мога!
Финалите ми вечно куцат ...
Герои 🇧🇬
Сила, любов, смелост,
слети в едно цяло.
Смърт, ала и вечност,
живеещи в едно тяло. ...
Тра-ла-ла за търговската улица 🇧🇬
Раз-два-три, тра-ла-ла:
мол до мол и банки двеста.
Ах, защо не съм Прокруст
да ги резна, ей така, до тук! ...
Спомен от лятото 🇧🇬
тихо радостта върви.
Чувство за младост.
***
Съхне орехът. ...
* * * 🇧🇬
опасно,
победоносно...
носиш го в сърцето си...
мога ли да го спра... ...
Аз съм... 🇧🇬
Нося в шепи луна. Във пространства загадъчни плувам.
Аз съм силна жена. Не се трогвам от мъжки капризи.
Зная свойта цена. Оцелявам в неволи и кризи.
Аз съм мъдра жена. Премълчавам, съчувствам, прощавам. ...
В момент като този... 🇧🇬
Дали съществува любов... приятелство?
Дали не е просто секс... излизане с хора, които познавам?
Дали, като си легна до нея, това значи нещо... здрависвам го и го питам как е.
Дали събуждането до нея ме прави щастлив... знача ли нещо за тях? ...
Изпращане на последния влак 🇧🇬
последната цигара,
че спира
моят влак на крайна гара.
Защо ...
Феникс 🇧🇬
От пепелта
да сътворя надежда.
Феникс да е моят зов.
Да събера отново ...
Созопол 🇧🇬
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.
Прегръщаш ме и всичко е наред, ...
Непринудена и грешна 🇧🇬
и живее във реалността!
И не се нуждае от сравнения,
нито от префинени слова!
А разпалва в огъня на чувствата ...
Изкуствен смях 🇧🇬
от съдбата безпощадно удрян многократно.
Клепачите тъгуват и смирено падат,
сълзи от злобата на хората се раждат.
Публиката е удовлетворена, щастлива, ...
Изрусява небе 🇧🇬
Стъпвам боса, без страх по росата на влюбени думи.
Утринта е разплела косите си сънна жена.
Изрусява небе, светлооки мечти ме целуват
и орисват челото на изгрев, повит с пелена. ...
Усещане за Есен... 🇧🇬
А вече студенеят дните
и утрините тук са тъмни,
а нощем ветрове, сърдити
на лятото, се гонят сънни... ...
Черен свят 🇧🇬
Мрак и светлина редуват се със страха, мъртвешка тишина примамва и мен към смъртта. Дали ще се примиря, просто така, да изгоря в пепелта?! Или по чудо аз ще се спася...
Връхлита ме дима ...
Погледни ме! 🇧🇬
с този твой вълшебен поглед
и магията на твоите очи!
Стопли сърцето ми и запали
огън в него да гори. ...