Стихи и поэзия современных авторов
Управлението на Бойко ще се изучава 🇧🇬
Сряза си пъпната лента.
Роди се слънцето - Атон,
градил България с "ИПОН".
Преди това пожари гасял, ...
* * * 🇧🇬
Не знаеш какво е в душата ми.
Какво да поискам от тебе? Не ща
да губиш живота. И себе си.
Когато мълча - оставам сама. ...
Сама по своя път ще вървя 🇧🇬
Сега на себе си аз искам да приличам,
не искам ничия друга съдба.
Дори и още сто пъти пак болка да ми пратиш,
аз искам да съм си това, истинска и нежна - просто жена. ...
Клуб ,,Лула” 🇧🇬
да вадим от ръкава нови трикове.
Злините все остават без последствия...
Ала добрините – никога.
Под пека пак смърди на безразличие – ...
Английски резерват 🇧🇬
На остров съм, но този, дето сякаш
е пълен със маймуни зли и прости,
които само милостиня чакат.
Животните обичам, ала с много ...
Преди да тръгна пак 🇧🇬
Преди да тръгна пак, мои бяха тези
игриви, трепкащо красиви мигове.
Прашец от пеперудени криле -
това е всичкото, което ми остана. ...
Любовта, любовта... 🇧🇬
от рождение все е кипяла
и е вярно, че много е стара,
и е вярно, че малко е млада.
Любовта ни е все пак опасна, ...
Катуница 2 🇧🇬
а "цар" Киро е с присъда три години и половина.
Такова наказание му даде "нашият" съд.
"Справедливостта" му очевидно е кът.
Докога ще се правят на три и половина!? ...
Наливна бира 🇧🇬
сам драснал бе клечка кибрит
в зори и запали небесната нива
сред юлския пек страховит!
В бистрото отсреща го каня. Петарка ...
Душата умира... 🇧🇬
Душата издъхва там, на твойта ръка,
душата се дави отново в празнота,
не диша, няма отдавна сълзи,
отдавна е мъртва, ти я сломи. ...
Душите ни 🇧🇬
Понякога са стар таван душите ни,
с ненужни вещи и житейска прах,
сребристи паяжини сред гредите
като гирлянди мъх висят по тях. ...
Замислила се Мравката 🇧🇬
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка ...
Изкачване на връх "Мальовица" 🇧🇬
по тесен улей, заледен.
Ний още нямаме умора.
На слънцето е този ден!
Снегът скрипти неравномерно. ...
Имам дом 🇧🇬
Имам дом, за мен той е пристан,
И вещи имам, стари като мен.
Грижа се за моите дребни нужди,
на масата ми има често недописан стих. ...
Защо те обичах? 🇧🇬
защо преследвах студа?
Защо не откривах аз топлината,
а вечно стоях на снега?
Защо ли обичах аз камък студен, ...
Небето 🇧🇬
се сгърчи болно на паважа.
Дълбока раната не бе
„Ще мине!”– исках да му кажа.
Ще преболи, но горе, там, ...
Жажда 🇧🇬
какво правя на брега
безмълвна, сама.
Дали чакам своя кораб.
...Просто така си стоя. ...
попътно 🇧🇬
че искаш да избягаш от чувствата,
и тя не би се примирила с това,
че искаш да си тръгнаш... празен
и безчувствен... и сърцето ти не ...
Бъди ми приятел 🇧🇬
дори да ме имаш за враг,
не ставай предател,
не чувствай в омразата глад.
Не продавай душата - ...
Нощ 🇧🇬
на Е...
Две горящи свещи и букет от рози...
От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози ...
Нощи, до съмване будни 🇧🇬
сън си запазих в душата.
Зилове, звън на дайре,
път, полудял в тишината…
После жарава, тъга – ...